автор: dfshwsh

120905. Не мога да си обясня с какво заслужил съм (аз - малкия и прост човечец, който лети във небесата) такава чест и удоволствие - да бъда с теб (жена, здраво стъпила на земята, знаеща какво иска и как да го постигне).
Но веднага спирам да се замислям, за да не напомням на Съдбата за грешката й, че току-виж решила е да я поправи.
120906. Чувствам аз вина за това, че държа птичката свободно да лети, а всъщност вързал съм я със конче, по-тънко и от косъм (сякаш й се подигравам), но не мога просто да го скъсам и да се надявам, че птичето ще се завърне. Не, не ме разбирай ти погрешно, вяра аз ти имам и то голяма, както децата вярват, че Луната ще дойде и ще ги вземе на небето ако не заспят.
120907. Сигурен съм в моето врабче, но има нещо в него, което ме задържа да го развържа и то се казва обич. Обич по-голяма от Луната във нощта, когато е най-близко до Земята; по-искренна от неудържимото желанието на дете, плачещо за сладолед; по-блестяща от Полярната звезда; и не след дълго, по-далечна и недостижима от Америка за европейците преди Колумб.
120908. Искам или не, аз знам, че птичето само ще се научи да кълве по кончето, за да литне, да литне надалеч. Знам дори (като пророк) точно кога ще стане и това - 12.09.08