автор: dedenze

В бившият Елпром произвеждахме инсталации за капково импрегниране.Метода беше нов и малко фирми в света предлагаха подобни технологии и оборудване.Бях създал отбор от десетина,млади, кадърни момчета.Опитвахме се ,”с трици да ловим маймуни” и понякога успявахме.
Много труд и безсънни нощи, струваше всичко.Но удоволствието ,да продадеш и внедриш технология ,машина и материали бе достатъчно.Имахме договари с заводи от СССР,Полша,Румъния ,ГДР...Отговорността и неустойките бяха големи,заплатите ,стандартно малки.Всичко, трябваше да се работи само с наши материали и най-много І направление,т.е. –соц..
Пролетта на 1988 г. ни поканиха да представим продукцията си в гр. Десао
ГДР.Там са били самолетните заводи „Юнкерс” и града е бил разрушен на 90%
по време на войната.Посрещнаха ни в огромен завод за ел. двигатели.Нашият
перфектен преводач Борис Гочев ни представи на нисък и набит немец.
- Това е хер Ото и ръководи развойната дейност в завода.- табелката на гърдите му започваше с обер щумбан и аз веднага разбрах ,че това е „фюрерът”.
Заводът произвеждаше двигатели с тегло над половин тон.Заявката беше за
микродвигатели до 2 килограма,които се произвеждаха в друг град.Двама
потенциалните купувачи,от другата фирма ,дружески си говореха с Ото.Явно
се търсеха повече оценители.
Представих ,всичко което предлагаме , в малка зала с черна дъска.Разговора вървеше вяло,бях на 35 години и не вдъхвах особено доверие.В почивката за обяд,накарах преводача да разбере, защо тук е срещата.За Борис, немският е майчин език и имаше дарбата да предразполага към разговор.След малко, сподели:
-Тук имаме конкуренция,завода си прави сам, инсталация за импрегниране,
по капков метод.Ако успеят за тези големи двигатели ,малките не са проблем.
Ясно,макар,че се плащаше в преводни рубли,никой не искаше да ги дава на
други.По- добре от България да се вземет композиции сирене и домати с тези пари.
След обяда,заявих ,че знам за тяхната инсталация и искам да ни я покажат. Хер
Ото с железен глас каза:
- Това е невъзможно!
Накарах Борис да настоява,но той уплашено взе да ми обяснява ,формите в немският език, когато отговора е окончателен.
-Тогава обяви ,че правиш симутален превод на ръководителя на делегацията -и занареждах:
-Господа ,с тази технология се занимаваме от 10 години.Покажете ни вашето творение,може да намерим някой недостатък.Ще ви го посочим безвъзмездно и
ще ви кажем как да го решите.Ако се страхувате ,че ще взаимствуваме нещо,не ни показвайте чертежи и подробности.
Хер Ото побесня,прилежно изгладените му панталони трепереха.Процеди през зъби:
- За днес стига.
Закараха ни до квартирата,спяхме трима в една стая.Хазяйте 4 членно
семейство поляци ни поканиха на вечеря,сърдечни хора.Това ,че имаше само една баня не беше от значение.
На другият ден,в приемната, пиехме странно ,леко ,немско кафе в очакване на „фюрера”.Той се появи и веднага заяви с особено задоволство ,че са решили да ни покажат тяхната инсталация.По надменното му държание ,предположих,че се готви да ни натрие носа,особено на мен.
В един от цеховете светеше една ,прясно боядисана, кукличка,изработена с
немско умение и качество.Устната на колегата ми, по механичната част, увисна .
-Такава механика, няма кой да изработи у нас.
- Спокойно Любчо,точно прецизността ще им изяде главата.Вече виждам грешките.Техният лак има живот 24 часа , нашият и на ГФР 7 денонощия и
пак създава проблеми .Знаеш как се отлага по металните части ,особено медтта и
бронза – радостно заявих, защото вече виждах повече недостатъци от очакваните.
Машината в този вид можеше да работи ден,два и край.Конструкторите не познаваха коварните свойства на импрегнационните материали. Нямаха в екипа си химици.
След час ,хер Ото гордо попита за нашето мнение.Обясних накратко недостатъците.Казах ,че в този вид няма да работи. Хер Ото ,беше отличен инженер и веднага разбра.Прибледнял се отправи кам телефона и раздаде
команди като истински фюрер.За няколко минути малката зала се напълни със
специалисти.Стояха прави с бележници в ръце.Хер Ото ме представи като
български колега.Думата „колега”, не беше използувана до сега.Каза им ,че са на грешен път и може да питат за нашите решения.
Повече от 4 часа обяснявах,рисувах,отговарях на десетки въпроси.На Борис, ченето се схвана от преводи.Накрая хер Ото ,пред всички се извини за недоверието.Вдигна ми ръката като победител в боксов мач и ни покани в кметството на вечеря.Преместиха ни в кметският хотел.Такава почит и уважение трудно се описва.Беше един от щастливите моменти в живото ми!
Най-много ме учуди държанието на немците.Изключително уважение към този който знае и може нещо повече.Неподправено, искрено,стигащо до сервилност.
При славянските народи ,такова нещо няма,може би е резултат от различни робства и стремеж за индивидуално оцеляване.
С ГДР подписахме 4 договора.Когато падна берлинската стена,бяхме изпълнили два.Немците ги платиха във федерални марки,плюс неустойки за останалите.
Избухна демокрацията закриха Елпром,закриха и нас.Кадърните
инженери се пръснаха по света,по старите и болните са тук по строежите.
Някои събират метал край кофите за смет.
Комунизмът и социализмът беше неуспешен експеримент на световният,
банков капитал.Едно не е ясно ,защо хората ,върху които се извърши този експеримент ,вместо компенсации,плащат със живота си?