/ продължение /
Сцената е тъмна, само на осветеното писалище П.Р.Славейков пише своите спомени.
СЛАВЕЙКОВ: Никое нещастие в живота ми не е било тъй пагубно и не е падало тъй тежко на мене, каквото това, което ми се случи в Стара Загора.
Неописана беше моята радост, когато целият град посрещна с тържество русите и неописана беше моята скръб, когато се принудих да изляза от тоя град при настъплението на Сюлейман паша.
Къщата в която живеех, стана жертва на пламъците, а заедно с нея погинаха и богатата ми библиотека, и скъпоценните ми сбирки и трудове.
След падането на Плевен бях повикан в Главната квартира; прикомандуван в щаба на генерал Скобелев, преведох го през Химитлийский проход. Подир битвата на Шейново придружавах го до Одрин и Чаталджа. От тамо бях назначен за старши началник особих поручений в Сливен, а после за член на Търновското събрание, като участвах в съставянето на Търновската конституция.
Сцената е част от залата на Великото народно събрание. На трибуната говори член на комисията, която е сформирана да разгледа "Проекта на Органическия устав"
ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА:...Комисията се убеди, че е необходимо, щото в нашата конституция да вее един дух на разумен консерватизъм и нашето правителство да бъде силно и крепко...Комисията реши по вишегласие, народното представителство да се състои от два дела: Народно събрание и Сенат...
Чува се неодобрителен шум от залата. Той напуща трибуната. Там застава Славейков.
СЛАВЕЙКОВ: Не вярвах, че тъй скоро ще се случи от тая същата трибуна пак да потвърдя недоверието към комисията, против съставянето на която говорих преди няколко дни. Какво е изработила комисията? Какви са тия бабини деветини?
Монархия, която да управлява нашът нов и неопитен народ, това разбирам; но конституция консервативна - не разбирам.
Те искат конституция, в която да вее нещо, с други думи, искат някаква вятърничева конституция. / чуват се поощрителни ръкопляскания от залата /
Като народен представител и в името на народа не приемам рапорта. На свободата се слагат букаи.
Имат, господа, другите народи конституции със сенати, но за да приемем и ний това, което те имат, не трябва ли да поразмислим и да се попитаме:защо ги имат те...
Всички тези конституции, господа, са произлезли от монархии, които, като са се намерили в нужда да дадат някои права на народа, трябвало да помислят да отворят места и на предишните съучастници на властта си, да задоволят и тях.
Аз никак не мога да пристана на мнението, изказано в рапорта на почитаемата комисия, че Сенатът ще може да пази равновесието между княза и Народното събрание.
Някои се страхуват от буйствата на младите и разпалени глави в камарата.. Тия хора показват дебело непознаване на человечеството. Таквизито забравят даже съвременния голям и жив пример, че Виктор Хюго е вече на осемдесет години и пак е той най-буйният между депутатите във Френската камара. /Чуват се бурни ръкопляскания./
Искате ли управление по-стъкмено - гледайте машината на управлението да бъде колкото е възможно по-проста, по-малосложна.
Практичната народна философия е признала това и се е произнесла давнимо-давно, че "много баби килаво дете".
Оставете народа да търси сам цяр за болките си, които усеща и бъдете уверени, че той по-скоро ще го намери и ще умее да го приспособи.
Помислете за това и тогаз решавайте.
/ Той слиза от трибуната на събранието, а думите му са последвани от одобрителни ръкопляскания./
/ следва продължение /