автор: jelyaznovski

На вечеря Нина обяви, че много й се ще да изсушим малко джоджен зà зимата.
- Тъкмо е избуял, един едър и свеж…- каза тя.
Одобрително замълчахме. Щом трябва…
Мама Дече е на 87 и се буди рано. Изчака да се размърдаме и ние, хвана Нина пред газовата печка.
- Днес ще чистим ли джоджен?
- Да! – кратко потвърди Нина
На закуска отново се събрахме всички.
- Ще чистя джоджен! – похвали се мама Дече.
Одобрително замълчахме. Щом трябва… А аз взех ножицата и остригах до дъно миризливеца. Събра се малък наръч.
- Колкото, толкоз – примири се Нина.
Мама Жече разбута съдините от неразтребената маса и започна да чисти джоджена.
Звънна Ена от София.:
- Как е майка?
- Добре. Искаш ли да я чуеш?
- Естествено.
Връчих слушалката.
- Чистя джоджен – казва мама Дече.- Нина ме накара, защото не може само да се яде, трябва и да се работи…
Надвечер дойде Жоро да ни види. Пита и баба си:.
- Как си, мамо Дече?
- Добре. Чистих джоджен. Защото човек трябва да се труди…Цял живот, да знаеш…
- Знам, знам!
Към осем съседските баби седнаха на пейката да чакат кравите. Мама Дече приседна при тях.
- Днес чистих джоджен – похвали се тя.
- Браво, браво!- клатят забрадки бабите.
На вечеря мама Дече подхвана разговора.
- Как е джоджена? Чист ли е…
- Добре е. Браво! – хвали я Нина.
Мама Дече легна усмихната и усмихната заспа. Нина изми чиниите и чак сега намери време да похване джоджена.
- О-о-о, горката! – нажали се тя. – Нали не вижда, направо го е ошмулила, гнило, болно, всичко заедно. Кой ще се занимава сега да го пощи, то е един наръч.
И го сипа в кофата .
Легнахме да спим, а Нина се върти, неспокойна е нещо.
- Какво става, мила жено? Кажи какво те притеснява...
- Няма да може така. Ставам! – казва жена ми и се измъква от леглото.
Връща се след малко.
- Изсипах кофата в бидона. Ще вземе майка за беля да отвори кофата, ще види джоджена, какво ще правя тогава…
И Нина се унесе. Заспа.