Петък. И скучно, и тъжно... Горещината е като сгъстен мармалад – сладка и лепнеща, точи се на конци-на конци. Панелката така се е напекла, че и огромните дървета отпред не смогват да донесат прохлада.
В кухнята, до печката под отворения прозорец, ведно с чушките, се пека и аз. А отвън, в беседката пред входа деца играят карти и вдигат невъобразим шум. Карат се, сякаш са заложили на дядо си очилата. Достатъчно истерично ми е от горещината и от чушките, истерията под прозореца съвсем ми опъва нервите и подскача казачок по тях. Изведнъж започват да се леят такива псувни, че биха засрамили и световния лидер на хамалите и каруцарите. Не издържам и викам през прозореца:
- Ей! Да не съм чула повече такива думи! Къде се намирате вие?! Какви са тези псувни...- протестира писателската ми изтънчена натура, подкрепена от размахване на дървената лъжица, с която бъркам доматения сос за чушките.
- Е, лельо, не се сърди – веднага отреагира момченце от сесъдния вход. – Учени са доказали, че псуването намалява болката, а да загубиш на карти е болезнено изживяване на нашата крехка възраст.
- Брей, да му се не види! – не сдържам почудата си, аз също бях попадала на подобна информация в нета. - Дали пък не съм на път да нашляпам бъдещия президент на Републиката по дупето?!
Другите се смеят, но той не се отказва:
- Хм! Определено предпочитам да съм президент на някой световен бизнес. На „Гугъл”, да речем. Но какво пък, и с Републиката ви ще се оправя, ако се наложи.
- Абе, ей! Нагляр такъв. На колко години си? – осведомявам се за протокола.
- След няколко дни ще навърша 11 – съвестно ми отговаря той.
- Браво! И казваш „нашата” република, а? Ти да не би да си спуснат от космоса? Не си ли малко меркантилен? На твоята възраст не е ли присъщо да си мечтаеш за космонавтика, подводници и подобни, вместо да си толкова материалистичен?
- Виждате ли докъде доведе „вашето” безплатно образование, лельо?! Аз съм материалист, но поне знам какво искам. А Вие, пишете книги, но живеете в панелка и не сте я ремонтирали от Освобождението насам. И още вярвате, че мъжът Ви ви обича. А той всъщност няма пари да си позволи нещо по-добро.
Дръпнах се от прозореца сякаш някой ме зашлеви през лицето с опакото на ръката. Малкият злобар удържа победа в тази битка. И за да не се замислям върху последното му изказване, се съсредоточих да размишлявам дали има смисъл да водя война с бъдещия президент на Републиката или да класифицирам разговора в графата „глупави междупоколенчески спорове”.
Децата. Ех, децата винаги отлично знаят как да наранят. Знам го от опит. Аз също съм наранявала. Сега е мой ред.