автор: veronique

Липсва свободата, приятелю,
това да си като птиците,
когато отлитат по родните си места,
липсва,
полъха на южния вятър,
смокините,
слънцето също почва да липсва,
когато го скриеш от сърцето си.

Липсва свободата,
когато я загубиш,
още тогава,
преди да си я намерил
под сенките,
дебелите сенки
на орехите в градината.

= = =

Твоята лятна градина,
и морето липсва,
макар да е там,
при смокините
под мостовете на лудите реки

И те бута нещо напред,
в посоката на вятъра,
до ръба на пропасtта,
и няма да има вече кифли с мармалад
защото затвориха закусвалнята...

Едно, две, три,
три буболечки пробиват път,
за да минат мравките,
носещи зимнините си.

Мравките са работливи
и когато идва буря,
излизат на рояци,
за да предупредят,
а ние ги пръскаме с отрова.

Искаме слънце,
приятелю,
а не бури...
Макар да ни е писано - само тях да притежаваме.