автор: vesan

Поетите най-често сме себични;
доколко сме поети – друг въпрос е,
но мислим си, че Господ ни е лично
посочил с пръст. Писания трагични
посрещаме с аплаузи. “La grosa”

за плитки скудоумия се носи
във виртуала. Никого не съдя.
Но моля ви, не карайте да проси
талантът милостиня. Албатроси
не всеки ден се раждат. За да бъде

над бездната горчива извисена
Поезията, трябват й простори.
Тя зрее във фантазните вселени
на гения, не в думи “извъртени”.
Поета оставете да говори!