автор: alipieva

Тогава, някога, когато,
си тръгнеме, един без друг,
след неприличното ни лято,
при нашите - съпруга и съпруг.
Ще плаче тихичко капчука,
ще падат есенни листа,
свирепо, вятър ще задуха
и всичко ще е самота.
Онази, нашата пътека,
във бурен ще обрасне и трева.
А пейката, постеля под небето,
ще се руши самотна под дъжда.
И мостчето на нашите въздишки,
ще се обеси над реката,
усмивките ни мили и предишни,
ще се удавят във водата.
А въздухът ще бъде уморен,
без моя смях, без твойте думи,
родили с радост, тихия рефрен-
ще заменим със тъжни рими.
Единствено, клюкарката-Луна,
ще си ни спомня засрамена.
Една любов, като една звезда,
замина си от тука- неродена.
ЛЮБoff