автор: jelyaznovski

Мета улицата. Не че много обичам тоя занаят, даже обратно, ама Нина е хванала да полива и на мен се падна късмета да се похваля пред съседите.
Целият се набъках с прах. Минава едната от сиромахкините - съседки. Нямат си професии, живеят от детските и с пенсията на майка си.
- Ти коя си - питам я.
- Таска.
- Помниш ли, че имаш да ми даваш два лева? Като ги взе на заем, викаш : запомни, аз съм Таска, аз съм насреща, мен ще търсиш.
- Помня, ама не са два, а един лев...
- Добре де, няма да спорим...Измети пред къщи и нямаш да ми даваш...
- Хубаво.
Таска отива вкъщи, довежда двамата си сина, единият в първи клас, другият още не ходи в детска градина. Взели са по една дворна метла и повече се карат, отколкото работят. А Таска ги учи: Ха така! Като мъже...
Препълниха количката, докато я закарат на сметището, половината боклук ще изпопада...
- Не я пълнете толкова - казвам. - Хем става тежко, хем ще изпопадат боклуците.
- Слагай, слагай! - казва Таска.- Аз какви колички съм тикала...
- Ще пада, ама няма да е пред вас! - добавя по-големият.