автор: alabross

================ На Иван Вълев

Колко фанфари за няколко имена!
Колко шум за две-три поколения!
Но в разпиляната плява
на времето
днес блясват вашите писмена..

Не пушат комините на онези митове,
засенчващи целия кръгозор;
за тях нямаше височайш прокурор,
бронебойни патрони
не бяха открити.

Под тяхната сянка и вие сте дишали,
и вие сте писали на този език,
и сте издавали тънки книжки,
без да чакате звезден миг.

Ценя цената на вашата гордост,
понесла стоически гняв и свян.
Бездарниците получават ордени,
а талантливите – още талант!

Че древните в таланти са мерили
богатство и слава, и власт.
Значи пак превъзхождате
с две-три ери
пеещите на един глас.

Какво остана от техните дитирамби
за словоблудния идеал?
Вие ровехте
в малката правда –
както бисер
се търси в кал.

И се връщате в новия век
с изстрадани истини,
но без отрова.
Не от птица и не от човек –
произлезли сте от гордото слово.


23 декември 2003 г.