автор: yulianaiseva

Косачите изгърбили коси
под сеещият поглед на небето,
отсичат.Онемелите води,
пътуват.По завоя на полето.

Прелитат неувяхнали листа,
остатъци от вчерашните бури.
По обед вятър жъне пустота.
Ръждее светлината по клисури.

Реките разстопяват ледове-
в душата.След отминалата зима.
Напука се по всички върхове-
сърцето…от купнежа да те има.