автор: TheGirlFromIpanema

Този човек се разхожда ..
Търси дъждобран да се скрие от времето,
а то вали като сянка
и струпва преспи като понеделник.
Не мразим дните си, защото
се връщаме във детските си спомени
и даже да са пълни с болка -
намираме по нещо да се смеем...
На няколкото слънчеви надежди,
подарък от отхапана съдба -
намигам сякаш вчера беше,
когато вярвах в любовта ..
Сега мигът е като вакуум,
Дали ще се освободя?
Дали ще мога да се смея ?
Сърцето си да съживя...