„До утре” -
макар сърцето за миг да замира.
Утре никога не идва - сама ще пристигам.
„До утре”
си казваме и всеки поема в посоката своя,
а утре се срещаме и вече друг е прибоя.
Днес,
съвсем не сме същите, но ще си кажем „здравей”
и по това се познаваме, че по пет са си пръстите ни.
Петимна съм
да се намираме, но никога не спирам:
посоката дори със скок достигам, пристигаме.
–Идваш откъде, приятелю?
Как си се понесъл - какво си ми донесъл?
Как ти изглеждам, дали ти харесвам?
От бъдещето идвам – и съм го вчесала!
Загадъчно светят очите ти...