автор: fyrkotEvica

Поглеждаш в мен без да искаш,
без да знаеш коя съм и защо,
към себе си ме притискаш
и се преплитаме в едно.
Целуваш ме без дори да знаеш
какво те чака утре и с кого
и все пак ти ме разбираш-
аз съм най-тънкото стъкло.

Поглеждаш в мен без да мислиш,
но виждаш себе си, не мен,
лицето ми напразно търсиш-
загубих се във твоя плен.
В мен, огледалото, загледан,
виждаш само своя образ ден след ден,
там ме няма, дори и спомен бледен.
Затвори очи,за да видиш мен.