автор: GINKO_PRIM

Чучнах рану ут зарана,
празник рекух да запразвам.
Първу влязох у фистаня,
голи кълки дан размятвам
пу мигданити из селу.
И учи умих в кутела.
Пуснах пуйкити, питела.
Та са вдянах тихумълкум
там, накъмту гингирлика
китка да наскубя росна.
Тъй де, празник йе, си викам
Зер, тоо саму да ми падни
оня пусти бизубразник
ш`гу наръся вместу попа,
белки спре да ми разхлопва
сърчицету тъй плашливу
кату яренци игриву.
Ку ми китчицата вземе,
дурде прАситу гущавам ,
тоя гявол тъй, със време
можи тръпка да прифани
и да спре да са халосва
с мойти песни и куплети...
Дали, мале ши му става
и дали ша да му шава?!?

Дай ми, Боже, аку може!
Ей на - слънциту изгрява.
Мисията йе възможна -
Папакотувден настава!....