автор: hoodoo

Когато животът ме хване в ъгъла на квартирата. Когато нямам какво да правя освен да седя и да пиша нескопосано. Когато и онази специална дрога вече не помага...
Тогава мечтая за онази къщичка сред лозята. Там искам да изследвам проказата на съзнанието ми. И да чакам...

Може би да чакам как пред къщичката ще спре малка каручка с двама странници, облечени в черно. Как те ще слязат от нея - единият по-възрастен, а другият по-млад – може би негов ученик. По-младият ще остане до дребните кончета, а по-възрастният ще дойде при мен и ще ме поздрави с усмивка. После ще приказваме.
Разговорът ни ще продължи дълго. Главното, което ще си кажем обаче, ще бъде следното:
- Дошло ли е времето да дойдеш с нас?...
- Не съм аз този, който търсите...
После възрастният странник ще се сбогува с мен, отново с усмивка, и ще тръгне към каручката...