автор: alisa

Как си лято? Прегаря ли юли в душата ти?
Избледнява морето в очите ти. Трябват ти спомени.
Колко малко ни трябва понякога...Сцена и театър.
И поне един купен билет. Някой трябва да помни.
Хайде, хващай последния влак. И пътувай към себе си.
И не вярвай във шапки-невидимки. Честно ме няма.
Свободата да бъдеш човек е прекрасна и лесна,
но понякога страшно я бъркат с мита за голямото.

Хайде, лято! По пръстите - сол, песъчинка в окото.
Смешна тръпка в сърцето. Къде да я бъркаш със чувство?
Знам, че зло ти говоря. Но все пак говоря, защото
да простиш след това на живота е цяло изкуство.