автор: veniamin

Реката – смъкнат цип на дреха,
разголена красавица, която знае
къде е извора на Афродита.
От нея тръгват два ръкава,
в модното зелено на септември.
Бедрата й не знам къде започват,
но се разтварят във морето.

Сега е стройна като манекенка,
която бавно дефилира
пред погледите на туристи.
А утре ще е буйна и пенлива
в прегръдките на някой момък.

В реката, обладан и обладаващ,
и аз за сетен път се влюбвам.