автор: 4erGologan

Из "Човещина"


Разни хора – разни нрави,
но едно е неотлъчно:
щото и човек да прави,
завист вечно да го мъчи.

Колкото и да се блъска,
мира няма от кошмари.
Гложди го, та ще го скъса,
другият че го преварил.

Повече че имал оня,
ужким на една заплата,
а не знам си колко коня
казват му била колата.

Че отсреща на съседа
къщата му – по-голяма,
как на кръв да го не гледа?
Няма угодия. Няма.

Че жената, че успеха...
чуждото все “ПО” се вижда.
За човек една утеха
има:
друг да му завижда.