автор: iasmina

Аз съм такъв. И си го знам. Не е много удобно да съм така зависим. Т.е. казано направо, това си е доброволно робство.

Жените, както всички мъже ще потвърдят, ако са достатъчно честни, не са просто „противоположния пол”, защото ако беше само това... Не! Мъжете и жените наистина са от различни планети!
Докато жената не ми се открои на фона на останалите, всичко е наред. С жените се общува лесно, докато мъжката ми власт не е поставена под съмнение. Жените се стараят във всичко да са като мъжете, като единственото, на което все пак не посягат, е мъжката власт над себе си. Хитро! Така те казват на мъжете, че и те във всичко са като бога, докато не посягат над неговата власт над тях. А бог е направил мъжът да не може да живее без жена. Ако питате мен, това е единствената власт на бог над мъжа, но то повече и не трябва. Защо му е на бог точно този израз на властолюбие, наистина е въпрос заслужаващ проучване.

Когато бог упражнява върховната си власт над мъжа и той попадне под влиянието на някоя конкретна жена, това е хипноза, от която никога не можеш да излезеш здрав и читав. Не е възможно да останеш същия. По идея поне, хипнозата не е нещо, от което да искаш да се освободиш – така е измислена. Въпреки това обикновено тя се оказва слаба. Не хваща за дълго, а след това дълго време не знаеш на кой свят живееш и кой си ти всъщност.

Жените никога не спорят за правото на мъжа да има своята мъжка власт над тях. От дългия си опит с жените обаче, съм научил нещо, което всъщност никога не успях да си обясня. Винаги щом се влюбя, става едно и също. В карайна сметка започвам да се съмнявам в мъжките си качества. Мъжката ми власт над жената накрая губи смисъл. Без да оспорва моята власт над нея, жената винаги успява да ме накара сам да се питам аз мъж ли съм или не съм. С поведението си тя внушава: „Твоето право на власт над мен е безспорно, но ако си мъж, ще знаеш как да властваш над мен!”. В резултат, винаги се оказва, че не знам. Това ме разколебава, заповам да се съмнявам, жената започва да нервничи, постепенно се отдръпва, накрая ми обръща гръб, който недвусмислено твърди: „Ти не си мъж!”. Ето, затова казвам, че жените са от друга планета! На нея сигурно има мъже, но те изобщо не са като нас! Да можеха жените да съставят поне нещо като справочник на мъжките качества, та да има от къде да се учим! Самите те обаче явно не знаят какво искат! Те също не знаят какви трябва да са тези качества, но знаят, че ги има и задачата на мъжа е сам да ги открие, ако не иска да изгуби властта си над жената.

Аз и до сега не мога без жена, но много мъже смятат божията власт над себе си за единствената грешка на бог спрямо тях. Жената не е загадка а задачка, която по начало няма решение. Защото, ако мъжката власт над жените е спусната от бог, как така сам той ще иска тя да бъде нарушавана и то не чрез превземане на властта от другата страна, а чрез обезличаването й? Точно това не си го обясних никога! Жените ми позволяват да съм мъж с тях, само за да ми покажат накрая, че изобщо не съм такъв, но аз и без друго не проумявам какво е мъжът според тях...

Още по-неприятно става, когато жената се откаже да си търси мъж, но продължава да търси мъжете, за да им доказва колко те съвсем не са такива. Така жените получават незаслужена власт над мъжете, възползвайки се от безпрекословната власт на бог над мъжа. Да биха могли, мъжете биха се държали възможно най-далече от жените, но понеже това не е възможно, за мъжете жените вече са играчки... Знаейки какво ще му се случи, ако попадне под хипнозата на някоя жена, мъжът се впуска в преследване на своята власт над жената още преди тя да успее да се обезцени:

- Ако наистина си жена заслужаваща вниманието ми на мъж, ще успееш да ме вкараш в леглото си, което, гарантирам ти, няма да е никак лесно!
- Приемам облога, но ти нали си наясно, че ако успея, ще съм ти доказала, че ти пък не си никакъв мъж?

От подтекстът съвсем е ясно, че мъж докаран в леглото от жена, просто е изконсумиран, защото той за друго и не става, а ако не стане така, жената само фигуративно е такава, защото всяка жена накрая се разочарова от мъжката власт над нея.

Като се замисли човек, немислимото е, което хвърля светлина върху толкова сложната женска психология – традиционно, жената допуска мъжа в леглото си, едва когато смята, че той й е в кърпа вързан, но в играта на любов сега кърпата трудно се получава, защото да се развърже тя означава да се види, че е празна. Ако си послужа с друг пример, какво ли би било, ако на митницата трябва да се декларира кутуя с ... нищо в нея?! Пита митничарят какво има в кутията и не иска да повярва, че тя е празна. Очевидно е, но той продължава да се съмнява...

Аз явно съм от малцината - тези, които въпреки очевидното, продължават да се съмняват. Все ми се струва, че кутията става празна, само когато се отвори. Това обаче, не решава нищо, защото за какво може да служи кутия, която никога няма да се отваря? Може би затова жените обичат да получават подаръци в малки кутийки със спретнато завързани панделки – тяхното съдържание никога не ги разочарова. Съдържанието пък е там, за да може мъжът да запази мъжкото си достойнство – да може да откупи мъжката си власт над жената с това, че ще бъде ползван като спестовна касичка, кутия, която няма нужда да се отваря...

Като че ли започнах да ставам доста мрачен... Но е така! Не мога без жена и въпреки доброволното робство, продължавам наивно да се надявам, че ще се намери жена, която да не оценява, но да оцени моята мъжка власт над нея... Искам да знам кой съм аз в божиите очи! Защото в моите очи, жените все повече заприличват на ... богомолки: без поколение!