автор: alabross

От години не правя гимнастика
и живея
незаконосъобразно.
Гледам винаги ясно, надясно,
не предреждам и не се пазя.

Виждах използвачите
как допълзяват –
лъсваха като въшки на връх,
от който навреме бях слязъл,
за да не стана такъв.

Понякога разликата е много близка –
като между дървета и дърва.
И денят, и нощта
имат слънчев произход.
Никога не забравям това.

Когато врявата е самозванска,
а липсва определена вина,
има думата голямата тишина.
И то от последна инстанция.

Отговарям и без да ме питат
защо съм останал без дъх:
който обича височините,
той вечно си носи и връх.