автор: shtura_maimunka

Набрал си ми букет
от слънчогледи-
събрани златни слънчица,
и грозде
със зърна от перли,
сияещи от утринна роса.
Не искам друго,
и това ми стига -
подбрана обич във едно.
ОтклЮчи тежката верига,
затегнала сърцето ми само.
Събрал си
светлината земна,
във тези слънчеви цветя
през есента ми,
може би последна...
в косите ми
заплиташ ги сега.