Децата от дом за лишени от родителски грижи
израстнаха пред очите ми точно под блока.
Аз също.
А син ми и той -
също.
Те прескачат оградите,
изкрещяват сърцата си смело и нагло,
бъзикат се с минувачите,
просят, лигавят се,
насъскват кварталните кучета,
натискат се помежду си, за да провокират внимание,
не заспиват, тормозят, изчакват реакция...
А когато в малките часове преди съмване все пак заспят,
сънуват
доброто.