Защо ли поривът не спира
Макар душата бавно да умира
Раздърпана охлузена зловеща
Едва скрибуцаща по стръмната пътека
Боли , а тя върви полека
Отдавна в нея всичко е разбито
От скръб и сълзи е пропито
Ала защо ли устрема не спира
От де ли сили тя събира
Не я корете нека си върви
На никого не пречи
Тихо си ридае
А утре може би и тя
Ще се въздигне
Като Феникса от пепелта
Ще и поникнат пак крила
И пак в простора ще се рее
Макар че днес да вдигне взор не смее