автор: galina

/Драматизация по произведения на П.Р.Славейков/

Звън на църковни камбани. Богомолците се разотиват след служба. Рачовица, майката на П.Р.Славейков бременна с поредната си рожба и нейна съседка разговарят прибирайки се към къщи.

СЪСЕДКА: Как поминувате, Рачовице? Рачо що чини?
РАЧОВИЦА.Не му е никак леко, трудно се изхранват толкоз гърла. Ама и аз из ония дни рекох да помогна и една сутрин още в тъмни зори почуках на вратата на Танас Лавдата, нали при него съм била ратайкиня. Пазарих се да му прекопаме лозето на Пишмана. Взехме мотиките с Рача и кога слънцето се подаде, бяхме вече на лозята. Захванахме да копаем, аз напред, той подир, нали не е свикнал на кърска работа.
СЪСЕДКАТА. Тъй, тъй...със занаят се е заловил човекът.
РАЧОВИЦА. / весело/ Па по едно време му думам:"Рачо, ти си песнопоец, сега ще ми попееш, а аз ще ти пригласям излечка, кат се поумориш, аз ще ти прикажа някоя приказка."
СЪСЕДКАТА. Пустата му Рачовица, на всичко ще му намери колаят.

Насреща им се задават трима делибашии / нередовни турски войници, насилници /.Те обграждат жените и задърпват по-младата съседка на Рачовица.Жената се опитва да се изскубне, но единият делибашия я намушква с нож в корема и тя пада мъртва.

РАЧОВИЦА./ужасена / Божичко...Хора...

Рачовица хуква в обратна посока. Единият делибашия понечва да я подгони, но по-възрастният от тях, го спира.
ДЕЛИБАШИЯ: Остави! / ритва мъртвата жена/ По-добре таз мърша нейде да потулим.
/Хващат жената и ругаейки я сурнат по улицата. Излизат./

Сцената е соба от къщата на Рачо казанджията, бащата на П.Р.Славейков. Една врата води към мазата, а друга към двора. Рачовица влиза от втората, запъхтяна, изплашена и бледа.

РАЧОВИЦА: Божичко,.../ кръсти се/ имаш ли очи да видиш теглилата ни. /Хваща се за корема и се превива от болка.Към нея се втурват трите й деца, които са си играели в къщи сами./
ДЕЦАТА: Мамо...мамо...Що ти е? Болна ли си?
РАЧОВИЦА:/ Превива се от преждевременни родилни болки. / Ох, Божичко.../към по-голямата си дъщеричка / Бързо тичай за баща си! /Продължава да се превива от болки./
ДЕЦАТА:/ разплакани се въртят край нея / Мамо...Мамо...
РАЧОВИЦА:Тихо деца, тихо, излезте да си играете нещо на двора. Аз ще влеза в мазата да свърша някоя работа. Кога дойде баща ви да слезе при мене./ С мъка се предвижва към другата врата./

Децата разплакани се вслушват в сподавените стенания на майка си. След малко дотичва Рачо разтревожен.

РАЧО: Де е майка ви?
ДЕЦАТА: / през плач / Долу.
РАЧО:/ втурва се към вратата на мазата подвиквайки на децата/ Бързо тичайте за баба Друмевица.

Децата хукват навън. След малко в собата влизат тримата делибашии, като у дома си. Рачо излиза при тях притеснен, с измъчен вид.

МЛАД ДЕЛИБАШИЯ: / с господарски тон / Тука ни е ямака, прибирайте си парцалите, че няма къде да се поберем всичките./ Един от тях ритва някакво менче, оставено на пода./
РАЧО:Господ живот и здраве да ви дава, агалар, каквото кажете, това ще е и ямак ще ви съм, само по-нататък елате, че сега голяма мъка ме е налегнала. Жената душа бере, със син се сдобихме, ама седмаче, не се надея да оживее, пък и на нея душата между зъбите.
ВЪЗРАСТЕН ДЕЛИБАШИЯ: Че ти согуч / пари за почерпка/ трябва да дадеш за тая работа, а не да цивриш.
РАЧО: Ще дам, агалар, ама голяма просба имам, да минете в някоя друга къща от ямаците, та да се прибере родилката на сухо и на по-топло в собата.
МЛАД ДЕЛИБАШИЯ: Ха, що ми е на мене, че на гяурина кравата му се отелила. Той да си търси яхър. Аз сега от тука се не местя!
РАЧО: Смилете се, агалар.
ВЪЗРАСТЕН ДЕЛИБАШИЯ: Щом е такава работата, да идем да огледаме другите къщи.
МЛАД ДЕЛИБАШИЯ: Казах, от тука се не местя. / изтяга се в постелята застлана в ъгъла на собата и започва да имитира родилка./ Ох...ох...бързо да доведете някоя баба да ме избаби, ама да е по-млада...
СТАР ДЕЛИБАШИЯ: Айде, стига! / отмахва завивката/ Тръгвай!
ТРЕТИЯТ ДЕЛИБАШИЯ: / застава заплашително пред Рачо / Согуч щеше да даваш!
РАЧО:/бръква в пазвата си/Ще дам агалар, само да ме разберете, жена ми душа бере.

Изважда завързана на възел кърпа, от която взема два бешлика и ги дава на делибашията. Той тръгва да излезе, а след него и останалите. Младият ритва завивките ядосан и с неохота излиза. Рачо се кръсти с въздишка на облекчение и отново влиза при родилката.
На сцената става тъмно, само в единия й край се осветява писалище, където е седнал П.Р.Славейков, вече възрастен и пише спомените си.

СЛАВЕЙКОВ: Така, между една празна бъчва и пълна каца, всред няколко щърби гърнета, делви и качета - всичката покъщнина на баща ми - съм видял аз тъмний и влажний свят. Не помня майка си, макар че много съм искал поне на сън да видя приликата й. За моя чест мащеха ми три години нямала деца, та ме гледала добре и отгледала ме.
Постъпил съм на училище на пет години. Всички черковни книги научих да скланям и да превождам ...Тогава под влияние на книгите, които бях прочел, аз бях взел да мисля да ставам калугер. За да не стоя празен, баща ми ми донесе една ръкописна българска история да я препиша. Прочитането на тази история, която беше препис от отец Паисиевата, развея до нейде калугерската мъгла от мислите ми и възроди в мене друг мерак. До сега аз мислех едностранчиво как да спася душата си, а след прочитането на тази история аз взех да мисля, как да можа да спася народа си, как да му вдъхна чувства родолюбиви и патриотически.

/следва продължение /