автор: jelyaznovski

Миша е клекнала на полянката.
- Ш-ш-ш-т, тихо, дядо! - шепти детето.
Приближавам на пръсти. Двете шепички на Миша са събрани на паничка. Малко, топло и меко гнездо. В гнездото се е гушнало пиленце. Бяло, доверчиво бяло и отнесено. Заспива. Връз очите му са спуснати прозрачни перденца. Главата му клюмва и когато стигне меката кожа на гнездото, пилето тихо приписква. Събужда се и отново задрямва.
Миша е протегнала ръце, сигурно са изтръпнали и те, и свитите крака.
Донасям столче.