Лястовичките се съвещаваха вчера. Съвещаваха се дълго и припряно. И навярно са взели окончателното решение, защото днес започнаха гнездото.
Точно над стълбата, над третото стъпало. Невъзможно е нито да заобиколиш, нито да прескочиш. Лепят калните трошици - половината остават горе, половината падат долу. До обяд замърляха всичко.
- По кротко, зидарчета! - казвам им и се притискам плътно до стената, за да се прибера вкъщи.
Нина, която жали всяко изскубнато буренче, мълчи и пъшка. Надвечер вече не издържа и казва:
- Ще го съборя това гнездо. По-добре сега, вместо когато го изградят цялото...
Нищо не казвам.
- Не мога и на тях да чистя - казва Нина. Което значи, че чисти на мен и Жоро и това я уморява. Което пък си е съвсем вярно.
Пак нищо не казвам и се упътвам към градината. Което пък значи, че не съм съгласен гнездото да се разруши. Вечерта обаче, когато се прибирам за вечеря, стълбите са изметени, а над тях няма нищо. Нина е съборила градежа.
Минаха няколко дни.
Лястовичките пак се съвещаваха вчера.
Днес гледам- кални трошици по стълбата. Лястовичките са подхванали ново гнездо. На педя от първото. Нищо не са разбрали милите от нашия конфликт, очевидно съвещанието е било по архитектурни, не по нравствени проблеми.
Нина се прави, че не забелязва зидарчетата. Значи пак се терзае как да постъпи. Знам, че й е мъчно за лястовичките, знам обаче, че не й достигат сили да се оправя и с лятната къща.
- Събори го - казвам. - Аз не мога.
И отивам в градината.
На обяд идва Жоро.
- Я лястовичките вият гнездо...Ей, да не им го съборите, и те искат да си отгледат дечица! - казва назидателно синът ни и отминава.
Край! Гнездото остава. Щом синът е постановил, Нина изпълнява, това да не е мъжът й. И баща му изпълнява и спира да се измъчва между две жени - своята и лястовичата.