автор: merilyn

Луната хвърляше своята нежна светлина върху голите тела ,а нежният вятър ги покриваше с топлият си полъх.Тази красива прегръдка,която сякаш времето неможеше да разруши ,бе плод на една истинска,неразрушима,вечна любов
Всички мъки,преживяни до сега сякаш бяха минало.Сякаш всичко беше един страшен кошмар,който красивото чувство на сигурност изтриваше от съзнанието на тези две същества.
-Обичаш ли ме?-топлият глас на Матилда произнесе мислите ,които от дни мъчеха съзнанието й
-Защо ме питаш?Нима не знаеш?
-Това че дълбоко в себе си искам да е така,не означава че е истината.От месеци се моля всяка вечер да изпълниш обещанието си,но уви.
-Знаеш ,че не е толкова лесно,мила.Опитвам всички възможни начини да намеря изход .Искам да съм с теб повече от всичко,но и ти самата виждаш,че се не всичко се оказа толкова лесно,колкото смятахме .
-А ако мечтите ни се окажат само илюзии ?Ако неможеш да намериш начин да се освободиш от Наталия?Кажи ми какво ще правя аз тогава?Знаеш ,че съм сама .Нямам си никого тук.
-Най -много аз искам всичко да се нареди и да бъдем заедно като едно семейство.Защо се съмняваш в мен?Защо не ми вярваш когато ти казвам ,че те обичам?Нима вече си изгубила вяра в мечтите ни?
-Не разбира се ,мили мой.От години това е смисъла на живота ми.Но…любовта ми е ранима.
-Какво искаш да кажеш?НимаС ВРЕМЕТО СИ СПРЯЛА ДА МЕ ОБИЧАШ?
-Как можеш да си го помисляш дори.Исках само да кажа ,че се разстройвам когато те виждам под ръка с Наталия или когато се налага да ви сервирам закуската в леглото.Не ми е лесно,Давид.Сърцето ми се къса всеки път когато трябва да изпълняваш желанията и ,а с това да нараняваш мен.Иска ми се да избягам и да не се връщам никога в твоя дом,но когато се замисля ,че животът ми без теб не би имал никакъв смисъл се отказвам от всичко това.
Тишината настъпила след тези думи сякаш беше отрова за вече нараненото сърце на Матилда.Колко и се искаше след всичко казано да усети силната прегръдка на Давид и да чуе ,е я обича,както сигурно всяка вечер правеше преди да заспи в едно легло с Наталия.Тя усещаше ,че любовта му сякаш губи своята сила.Чувстваше,че остава сама.Сама ,само любовта си.