автор: Remembrance

Тримата се запътиха към огромната сграда. Пред входа имаше няколко стражи, които строго наблюдаваха тълпата. А хората като че ли се пазеха почтено надалеч. Огромно любопитство се таеше в сърцата им, но и голям страх от властта.
Човекът спря пред единия от пазачите и видя как той го огледа отгоре до долу, като изведнъж спря погледа си на врата му. Видът му веднага се измени и стражът извика още един от пазачите. Човекът погледна надолу към гърдите си и смаяно видя, че сребърното ключе леко сияеше. Не можеше и да знае какво означава това, но изчака реакцията на стражите.
Първият, който го видя, се обърна към него с уважение в гласа си.
- Господине, вас ви очакват и можете да влезете.
Човекът с удивление погледна към своите спътници, които също бяха онемели. Той пое въздух за секунда и опитвайки се да сдържи вълнението си, попита:
- Мога ли да вляза със своите спътници?
- Да – отсече пазачът. – Всъщност беше ни съобщено за вашата визита и че имате пропуск за четирима.
Объркването в групата се увеличи и докато се чудеха какво да предприемат, до тях се доближи жена на средна неопределена възраст, чийто образ излъчваше огромна скромност и доброта.
- Господине – обърна се тя към човека – възможно ли е да ви запитам нещо?
Човекът кимна положително. Всички с внимание очакваха нейните думи.
- Очаквах да дойде някой като вас. Аз умея да се грижа за деца. Обичам ги неимоверно. Познавам техните сърца и мисля, че бих могла да съм полезна, когато стигнете до децата на Избрания. Само ми трябва пропуск до Съда, след това ще съм от голяма помощ.
Човекът и другите му спътници се спогледаха и кимнаха утвърдително.
- Присъединете се към нас. Очаквани сме вътре четирима. Явно вие сте последната от групата.
Пазачът се дръпна назад и направи място, като каза за последно:
- Ще ви трябва водач. Щом влезете, потърсете някой от светлинните водачи.
Без да имат време да обмислят думите му и с голямо вълнение четиримата прекрачиха голямата порта, като попаднаха в широк двор с множество врати. Заети хора сновяха в различни посоки. Над една от вратите спътниците видяха надпис: „Гидове” и веднага се запътиха натам.
Беше започнало да се свечерява и всички бяха доста изморени. В здрача вратата излъчваше меко сияние, цялата преплетена със светещи дървени ленти. Те потропаха и отвътре отвори млад и строен, светъл мъж, който ги изгледа продължително. Не изглеждаше учуден, нито пък бързаше да каже нещо. Покани ги с жест да влязат вътре, като ги огледа един по един, докато влизаха, сякаш обмисляйки някакъв таен замисъл. Кимаше с глава и промърморваше някакви неразбрани думи. Накрая той се обърна към тях и каза:
- Значи това сте вие. Е, хубаво е, че сте тук.
Пътниците стояха мълчаливо, все още не осъзнавайки какво се случва.
- Мисля, че мога да ви разпозная лесно – засмя се гидът. – При все че така и дума не отронвате! Ето: Носителят, Момчето, Майката и Пазителката!
Едва сега групата започна да се раздвижва и да се освобождава от временното вцепенение. Човекът пръв се осмели да заговори:
- Ще ни простите, но за първи път сме тук и започнаха да се случват толкова нови за нас неща, та бявно осмисляме какво става! Ние дори не се познаваме добре помежду си, срещнахме се случайно, а тук вие ни очаквате и знаете кои сме!
- Аз съм от светлинните гидове – засмя се водачът, като лицето му се озари от мека и топла светлина – та би трябвало да знам кого да очаквам и къде да го водя!
- Извинете, сър – прекъсна го момчето с насмешлива интонация, - но наистина нищо не разбирам! Кой ви каза, че идваме? Това е някаква конспирация!
Гидът отново се засмя.
- Вие наистина не знаете къде сте попаднали! А носите ключа, влизате в Съда, отивате на делото... Как мислите ще бъдете допуснати просто така тук? Ако не беше думата на Избрания, нямаше въобще да говорим сега...
- Кажете, водачо – включи се последната присъединила се към групата – чувала съм, че трябва да се мине през много изпитания, преди да може да се влезе в Съдебната зала на Избрания. Вярно ли е?
Гидът се обърна към нея и за секунда изгледът на лицето му премина в сериозен и замислен.
- Пазителко на детските сърца, всеки един минава през различни места, за да стане сърцето му чисто, а надеждите му – разумни. Не можеш да влезеш в Съда в безгрижие и нехайство, защото условието да влезеш е съчувствие и състрадание. Ако Избраният реши, че може да ти се довери, това означава, че вижда в теб собственото си сърце.
Удивена, пазителката едва сдържаше сълзите си от вълнение. Тя сведе глава, прилепила ръце към сърцето си. И докато всички размишляваха над тези думи, тя промълви тихо:
- За мен е чест да поправя сгрешеното от други. За мен ще е признание, ако мога да възстановя събореното. И дано да успея да премина през изпитанията.
- Не се бой – каза гидът. – Ти вече си преминала половината. Както и всички вие – обърна се той към останалите спътници. – Сега идва времето, когато ще покажете своята устойчивост и когато ще докажете своите убеждения.
Всички смълчани обмисляха думите на добронамерения водач.
- Стана доста късно, за да продъжавате напред – продължи той. – Ще ви заведа да отдъхнете, а утре сутринта ще тръгнем към Съдебната зала. Ще пътувате заедно, но понякога може някой да бъде отделен за кратко, за да изпълни някое специално поръчение.
- Да! Аз трябва всеки ден... – втурна се да обяснява човекът, но гидът го прекъсна.
- Знам за твоето бреме. Ще го спазиш, така както си обещал на Ангела.
Човекът кимна разбиращо.
- Може ли да питам още нещо, водачо?
- Можеш да питаш за много неща, не знам дали ще имам отговор за всички сега, но някои неща ще разбереш и по пътя.
- Аз искам да знам – плахо поде младият човек – дали Онази, която търся, е тук? Дали пътуването ми не е напразно?
Светлинният водач се усмихна топло и посочи сребърното ключе.
- То свети само когато си близо до поставената цел. Дали момичето е тук зависи само от това дали тя е част от твоята задача. Това ще разбереш по пътя и накрая. Едно мога да ти кажа сега: тя ще е там, където не очакваш; тя няма да е там, където не принадлежи; тя не иска да е там, където не е желана и иска да е там, където греят мечти.
Младата спътница – майка ахна.
- Какви красиви думи! Но бих искала да задам и аз един въпрос. А моята роля каква е? Нямам и представа с какво ще съм полезна и какво ще правя?
Гидът веднага й отговори:
- Ще разбереш всичко на време. Майчиното ти сърце ще знае и вижда неща, които за другите няма да са важни; ще откликва при нужди, които за другите ще са незабележими; ще усеща опасности, които другите не ще разбират дори. Следвай сърцето си и състраданието си, бъди пътеводител за детските нужди.
Майката се усмихна.
- Да, това умея! – възкликна тя щастливо. – А за това момче ще кажете ли нещо?
Светлинният водач весело добави:
- Той ще вдига шум, но и ще е тих; ще бяга бързо и ще се промъква незабележимо. Ще бъде близо до тези, които бяха ранени, ще знае техните мисли и ще говори на техния език. А сега, ако ми позволите – ще ви отведа да си починете. По целия път ще можем да говорим, но сега сте твърде изморени.


/следва продължение/