автор: jelyaznovski

- Елате де, елате ми вижте градината, пък може и да ме похвалите! - кани съседките Нина.
Баба Бока и снаха й цъфват от удоволствие. Не че не са виждали градината на Нина, но да поглеждаш в чуждия двор няма насита.
И групичката ситни по пътеката.
- Много са ти нагъсто краставичките! - казва баба Бока и докато Нина се усети, пребърква лехите и хвърля проскубаните стръкчета. Нина ахва, имаше други планове зa зеленаците, ама тя свърши вече.
- Зася ли си зелето? - пита баба Бока.
- Не съм.
- Ми то разсада ще ти извехне. Дай мотиката.
Нина подава мотиката.
- Това ли ти е мотиката? С нея да си чешеш задника, не е зa копан.
Баба Бока тича обратно по пътеката и след минута се връща със своята мотика. Тя наистина е двойно по-голяма от Нинината, ама нали всеки сам си натаманява инструмента.
А баба Бока е подхванала лехата, бучка зеленаците по ръба. Бучка и мърмори. То колко ли зеле ще сади Нина - десетина корена. Баба Бока ги подрежда като по конец, спира да мърмори и казва:
- От мен толкова, от Бога повече! - и се прекръства.
Ритуалът е приключил, Нина може да показва каквото има на ум.
- Благодаря, бабо Боке! - казва Нина, ама от гласа й не личи да е много доволна.
Баба Бока се завира между доматите.
- Тая година при теб ще идваме зa домати! - казва тя.
- Майка да похвали някого, това става на годината веднъж. Наистина са ти хубави доматите! - обажда се снахата.
Ето това е. Нина се ухилва до уши, забравя и похабените краставички, и любезността зa мотиката-чесало, и отнетото удоволствие да си засадиш зелето.
Защото баба Бока е зеленчукар-експерт, както се казва сега, а и заклинание направи на зелето.