автор: jelyaznovski

На покрива на гаража съм навързал на пирамиди старите улуци.
Правя неустойчивите конструкции в опит да завържа за тях ластарите на лозата - хем сянка да правят, хем някое винено зърно да завържат. Към небето са зинали черни дупки. Като направих новия асмалък, остана малко винкел и за лозата над гаража. Събирах две от пирамидите, като мина бай Пено.
- Какво става, снемаш ли оръдията?
- Да бе, бай Пено. Разформировам батареята...
- И що така? Тъкмо се бях успокоил.
- Няма да се плашиш. Проверил съм, затова се разоръжавам.
- Кажи да чуя.
- Ами нали влязохме в НАТО. Ще ни пазят американците, няма да се плашиш...
- Абе се си е друго да си имаме и наши оръдия.
- Може и да си прав, бай Пено, ама тия бурии са от руска ламарина. А нали снемаме всичко руско.
- Разбирам. Да вземеш да купиш турски улуци. И аз си взех. Не са трайни, ама са евтини.
- Да бе, чух за разпределение в НАТО. Американците взели космическите кораби, а отстъпили на турците буриите.
- И аз чух. На нас щели да оставят клинците...
- Чакай, какво ще подковаваме. Нали вече няма кавалерия.
- Резерв. За всеки случай. И за парадите...
- Да бе, как не се сещам!