автор: kcekce

14.

- Правя статистическо проучване. – поясни Йохан, виждайки недоумяващия ми поглед. Бяхме седнали да вечеряме в трапезарията, Хесусита беше наготвила разни вкусотии, а аз кротко си пиех биричката.
- Статистическо проучване ли? – сбърчих чело аз. – И само заради тази простотия ще ме вкараш на сухо-мокър режим и ще ме пращаш на изследвания по три пъти на ден?!
- Не си единствената. – „успокои” ме той и си хапна сладко една намотка спагети.
- Но може би съм единствената, която си има много друга работа за вършене. – възразих аз.
- Ти си важен елемент от изследването, тъй като точно заради теб ми хрумна да го направя. – продължих да го гледам с нескрита досада и неразбиране. – Според данните, с които разполагам, досега ти си човекът с най-забавено активиране след случката-причинител.
- А да ти е хрумвало, че проблемът е чисто психологически? – запитах го саркастично. – Мога да ти обясня много просто нещата. Всеки момент на „пречупване” на потенциален медиум се гради на осъзнаването, че този свят не е „правилен” и просто е неприемлив. Нали така?
Йохан кимна в знак на съгласие.
- Аз просто си изграждам крайно мнение за нещата по-бавно. Много рядко взимам решение въз основа само на един довод. Трябват ми поне два-три, за да си направя равносметката. Оставям и резерва от време, за да осмисля нещата спокойно и да поотлежат. За да изключа емоционалния фактор. – Йохан пак кимна. – Бирата няма нищо общо с това!
- Как пък да няма нищо общо? – задълбах в чинията спагети, за да не го прекъсна с необмислени гневни реплики. - Абсолютно ми е ясно, че всичко е на психологическа основа. Но различни неща ти влияят на психиката по различен начин. Ти пиеш твърде много бира. И както твърдиш, а и както съм забелязал, не обичаш да си пияна. Просто си поддържаш едно леко градусче в кръвта. Въпросът е, дали подобен пиянски режим може да забави активирането на медиум или не. Точно затова съм разпитал вече стотина души и съм си намерил доброволци. За да не си правя заключения само от един случай.
- Всеки, който си прави, каквото му харесва, се чувства по-спокоен. На мен ми харесва да пия бира. Друг може да бродира гоблени, да скача с бънджи или да събира пощенски марки. – свих рамене. – Всичко идва от решимостта на човека да вземе правилното решение и да овладее емоциите си. За 99 процента от медиумите това просто не важи. Моментът на пречупване идва внезапно, рязка конфронтация между това, което смяташ за правилно и това, което се случва. Момента на обмисляне изобщо го няма.
- Разбира се, интересува ме и чисто психологическото въздействие на бирата върху човешкото съзнание. – продължи той, все едно нищо не бях казала. - Но ми се иска да направя и сравнителни измервания на емисиите след консумация на бира и без консумация на бира. Което е свързано и с психологическия ефект от пиенето на бира. Интересно ми е, дали бирата има забавящ и успокояващ ефект спрямо темпоралните емисии. Обратно на „зелената мъгла”, която винаги ги засилва.
- В случай че си забравил, аз си намерих път и покрай „зелената мъгла”. Без да съм пила капка бира. Всичко е въпрос на самоконтрол и на трезво мислене, нищо повече.
- Точно тези фактори искам да изключа от проучването! – натърти Йохан. – Сомоконтрол, трезво мислене, каквото и да е. Искам да изключа от общата статистика индивидуалния фактор. Затова съм ангажирал сума хора за изследването. Търся чистата зависимост между консумацията на бира и темпоралните емисии.
- Добре де, приеми ме за изключение и просто ме изключи от тъпото си изследване! Каква е ползата от това, да изследваш въздействието на бирата върху медиум, който не се влияе дори от „зелената мъгла”?!
- Ще го направиш ли или не? – изгледа ме той предизвикателно. – Ако искаш да те „изключа”, няма да го направя. Но не мога да те накарам насила да участваш.
- Голям си кретен... – поклатих глава аз. – Много добре знаеш, че ще участвам във всичко, за което ме помолиш. Но това просто няма никакъв смисъл. Губиш си времето, а и моето, ако става на въпрос.
- Значи ще участваш. – заключи той победоносно и се концентрира отново върху чинията си. – Ще ти разпечатам графика за консумация утре.
С какво го заслужих, Господи!.. Защо всеки човек, който ме опознае по-отблизо се чувства длъжен да ме занимава с глупостите си?!
- И само да съм чула още веднъж да казваш, че съм непоправим инат. – изръмжах аз и станах от мястото си. – Лека нощ.
- Не си си дояла спагетите. – вдигна той вежди учудено.
- Изгуби ми се апетита, тате. – натъртих аз.
- А бирата къде я понесе?
- Отивам да си я изпия насаме, заедно с още много такива като нея. – троснах му се. – Т.е., ще удавя мъката си от това, че си толкова непоносимо глупав. И ако добавиш ефекта на махмурлука към вкиснатото настроение, което със сигурност ще ме обземе утре, имаш пълна гаранция за неимоверно силни емисии!..
- Ако ти е чак толкова голям проблем, недей да го правиш. – каза Йохан примирително. – Ценна си за проучването, но ако ще съсипваш настроението на целия екип с киселата си физиономия, по-добре не се захващай. Ще се оправим някак и без теб, колкото и да ни трябват тези данни...
- Казвала ли съм ти, че не мога да те понасям понякога? – запитах го аз мило.
- Десетки хиляди пъти. – измърмори той с досада. – Хайде, изчезвай. Удави се в бира, ако искаш. И клизма с бира си направи. Изкъпи се в бира, напълни си ваната с бира и плувай в бира! – той ме посочи ядно с показалец. – Невротична бирена алкохоличка такава...
- Да, добър вечер на всички, аз съм Мирна и съм алкохолик... Запази си коментарите за някого, на когото му пука. – прищя ми се да му излискам халбата в самодоволната физиономия, но се въздържах и само го напръсках в църковен стил, като със светена вода. – Амин и мир. Чао.
Отбих се в кухнята за още бира, като по пътя натам преосмислих плановете си. Не ми се пиеше с въображаемите ми приятели. Реших да проверя, какви ги върши Мирна 2 тази вечер (в нейния поток, разбира се) и да й се отбия на гости, ако е удобно. Не че по този начин нямаше пак да си пия със себе си в известен смисъл... Както и да е. Надзърнах в потока й и я видях да седи пред компютъра и да пише нещо. Стоварих се тихомълком на дивана с найлонова торба бирички в ръка.
- Пст? – нададох аз тихичко. – Удобно ли е?
Мирна 2 направо подскочи на мястото си. Почувствах се гузна, че я стряскам, но какво друго можех да направя? Всъщност, сигурно трябваше да си купя една SIM-карта и да й звънна от потока й, преди да й се натреса на главата. Точно така, следващия път така ще постъпя.
- Изкара ми ангелите... – въздъхна тя шумно.
- Извинявай. – направих виновна физиономия.
- Нищо, тъкмо ти ми трябваше. – окопити се Мирна 2. – Какъв ти беше номерът в „Диспансера”? И този на Йохан? Седя и се опитвам да си ги изсмуча от пръстите от известно време.
- М 305-67. И М 23-65. Вторият е на Йохан.
Мирна 2 се усмихна доволно и си записа номерата набързо на едно хвърчащо листче.
- „М” обозначава „медиум”, първото номерче е поредно, по завеждане в базата данни. Второто обозначава максималния интензитет на емисиите. – поясних аз, неизвестно защо. – Та, удобно ли е? Или се натрисам в неподходящ момент?
- Търсиш си компания? – отговори ми тя с въпрос. – Удобно е. Но ти черпиш.
- Разбира се. – свих рамене в знак на съгласие. Мирна 2 дойде да седне до мен. – Как върви безсмъртната ти творба?
- Ще ти я дам на една флашка като си тръгваш, да я прегледаш за неточности. Добре върви, според мен поне.
Отворих две бири и й подадох втората. И двете си запалихме по цигара.
- Изглеждаш необичайно кисела днес. – констатира Мирна 2.
- Ти също.
- Писнало ми е от всичко и всички. Моментно състояние сигурно. Ти?
Въздъхнах с досада.
- Йохан ме върза с поредната безсмислена занимавка. Каквото и да върша оттук нататък, ще става само нощем. Денем просто няма да имам никакво време.
- Това значи ли, че си намислила нещо конкретно вече?
Замислих се над въпроса й. Все още сериозно се колебаех, дали да предприемам каквото и да било. Само дето да се откажа май беше още по-голям проблем.
- Първо ще трябва да намеря работещ портативен зумер. Без това просто няма как да стане. Ще потърся във вече закрития „Диспансер”. Ако Йохан е пропуснал някое зумерче, това ще ми спести много главоболия.
- А иначе?
- Иначе ще трябва да открадна зумер от работещия „Диспансер”... Имат аларма за темпорални емисии, охрана и какво ли не. Не мога дори да надзърна там, без да писне алармата. И не на последно място – с това ще създам потенциален „мост” между тяхната реалност и нашето време. Това най-много ме притеснява. – дръпнах си нервно от цигарата, ръката ми трепереше. Сценарият, в който хората със зумерите изпълзяват от миналото наистина ме плашеше.
- Ако не успея да спра потока още с влизането си в него, нямам почти никакъв шанс. Ако някоя от десантните групи се върне в потока, докато съм още там, също нямам никакъв шанс. А ако ме сгащят и получат достъп до нашето настояще, всички ще го закъсат много сериозно. По моя вина.
- Защо не скочиш в момента, в който само ти и Йохан сте на крак там? Изглежда ми най-удобно.
- Защото този момент го няма. – изсумтях аз обречено. – Двамата вилняхме в спрян поток. Времето, през което обикаляхме из „Диспансера” и унищожавахме зумерите не съществува. Не е запазено на харда. След като потокът вече е активиран отново, остават само два момента покрай този, за който говориш. Моментът преди да замразя потока и моментът след като го размразих. Във втория зумери вече няма.
- И какво всъщност смяташ да правиш с този зумер? – запита Мирна 2 нетърпеливо.
- Ще купя един щастлив и невъзможен поток с цената на два много нещастни. – замълчах и си допих бирата на екс. Изобщо не е късно да се откажа все още. Всъщност, имам цяла вечност пред себе си, за да се откажа. Мамка му, защо тогава продължават да ми треперят ръцете?