Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 511
ХуЛитери: 4
Всичко: 515
Онлайн сега:
е огледало, а по средата му тя,
(тоест аз, която и да съм)
сякаш всяка крачка към отправност,
е избор и казваш:
- Летя, летя без да пестя,
себе си или инкогнито да тичам,
по линии начертани от чертожник.
Слушам те дълго загледана в думите,
чиито пушеци не носят съдби,
нарисувани твоите трепети,
са лишени от моите мечти.
Ти си друга реалност непозната,
в моят свят я няма чертожната ти дъска,
показва времето нататък стрелката,
а аз от твоите думи не спя ...
Ще ... - е някъде в бъдното,
а днес казваш:
- Колко срички разбити във вятъра на времето.-
слушах те и пресмятах разликите с интерес,
ще си сложа оглавника и ще ти подам стремето,
искам да се спускам с теб в отвес ...
за да не остана в себе си,
а да открия вертикалите на твоята реалност.
