автор: yulianaiseva

От никакви вълни не се страхувам.
Разбивай ги по моите нозе.
Страхът-по мъжки, спира да вълнува.
Ревнува само в моето сърце.
Градена вълноломно бе душата,
от другите рибари, преди теб.
Израствах бавно много по-богата.
Цъфтях едва.Лишена бях от ден.
Пристъпваш във всеобщата ни къща,
откъсваш всички бели цветове,
и тя-жената в мен, не се завръща,
макар и гола-светове зове.