"Телефон все ни свързва,
телефон ни дели,
малко тъжна е тази
наша обич, нали ... "
Включи компютъра си. Нетърпеливо забарабани с пръсти по масата, докато софтуерът се събуждаше на монитора. Трябваше да има мейл от него ... Дали? Отвори пощата си - едно непрочетено писмо. Да, беше той. Зачете жадно. Обичаше да чете писмата му - бяха красиви, обичаше начина му на изразяване - сякаш четеше поезия. Винаги завършваше с "целувам те" ... тогава усещаше вкуса на целувките му и си спомняше формата на неговите устни. Да, той беше прекрасен мъж. Дори на повече от 500 км тя се разтресе от напрежението, което неимоверно протичаше между тях. Прозираше дори от писмата им. Беше силно и плашещо ... Той я привличаше не само физически, допадаше й личността му, жадуваше да се потопи по-дълбоко в душата му, да се настани поне в една мъничка частица от неговото сърце. Понякога безконечно много копнееше да е до него, друг път се страхуваше от това, което усещаше, че се случва между тях ... всичко беше толкова странно ...
Характерният звук на ново icq съобщение прекъсна мислите й преди да са се задълбочили до точката на депресия.
-zdravei, milo - пишеше той
Сърцето й забърза ритъма си. Пръстите й нервно играеха по клавиатурата, докато пишеше "zdrasti, bebe". Не знаеше в какво настроение е днес. Можеше да е нежен и любвеобвилен, какъвто го харесваше, а можеше и да е сърдит и снощен. Не искаше второто. И без друго получаваше толкова малко - няколко часа чат, километрични мейли, дълги телефонни разговори ... Тя се усмели и написа:
-kak si dnes?
Страхуваше се от отговора …
-oh losho mi e i mi se spi
Неее! Не е честно ... не искаше това. Беше раздразнителен. А тя мечтаеше да прочете колко много му липсва и как копнее да е с нея. Защо беше така? Деляха ги километри разстояние, а всъщност бяха толкова близки.
-a ti, milo? - й написа той.
Какво можеше да му отговори? Беше прекарала предишната нощ с приятелите си на някакво парти, бяха слушали музика и пили доста. Поредната безгрижна вечер. Но напоследък нещо й липсваше, чувстваше се самотна сред хората, които обичаше, някак си чужда и неразбрана. Дълбоко подозираше, че вина за това има неговото нет-присъствие в живота й. Замисли се колко случайно и безгрижно започна всичко между тях, докато му разказваше за предишната нощ и партито в "Лозенец" ...
... Запознаха се преди около две години в нета. Допаднаха си, оказа се, че имат куп общи познати, въпреки че живееха в различни градове. Беше й готино да си комуникира с него, нямаше характерните за виртуалните познанства свалки, покани, намеци. Разговорът протичаше в посоката "добри приятелчета от 100 години"...
Написа му, че снощи е била на парти с мъже, музика и пиене.
-kuuuchkaaa :-) - беше почти моменталният му отговор.
Ревнуваше ли я? Тази мисъл предизвика почти солена усмивка на лицето й.
-ooo, blagodaria ti - шеговито му отговори.
-zashto mi govorish taka? - отвърна той.
Дразнеше се от мъжете в живота й? Хммм ...
... Бяха се видели за първи /всъщност единствен/ път миналото лято. И то случайно. Тя гостуваше на свои познати в неговия град, сподели му за това една вечер в нета и той пожела да се видят. Разбира се, бяха поддържали топла виртуална комуникация повече от година. Тя също любопитстваше да го види. А и за първи път се престрашаваше да излезе с непознат. Не вярваше в нет-връзките и нямаше навик да насърчава такива в собствения си живот. С него просто се случи да се заговорят. Той беше от любимия й град и може би затова го толерираше от самото начало и му симпатизираше. И така се стигна до реална среща. Разбраха се да се чуят на следващия ден, за да уточнят часа и мястото. Гъделичкаше я мисълта за предстоящата среща. Не се страхуваше, по-скоро й беше забавно ...
-ne si nikakuv leten spomen, za Boga - излезе на монитора й
Ооо, нима все пак не се чувстваше толкова зле?
-ne iskam da se otkusvam ot teb - продължаваше да й пише.
Усмихна се. Нещо в нея затрептя. Винаги ли щеше да се чувства така, когато говори с него, а какво щеше да се случи, когато /ако ?!?/отново се изправи срещу него и се вгледа в сините му очи?
... Беше хладен следобед, когато й се обади и се разбраха къде и в колко часа да се чакат. Качвайки се в таксито за уговореното място, тя се замисли какво е да се срещнеш с човек, който познаваш от снимки, но дори не знаеш какви цигари пуши. Беше безкрайно странно и ново за нея ...
-i az ne iskam da se otkusvam ot teb, bebe, no mai sudbata go e reshila predi nas - му написа тя - ti si imash svoia jivot, az - moia, jiveem v korenno razlichni svetove - we are one, but we are not the same
Не се чувстваше особено добре, докато му пишеше това. Имаше нужда от него, дори това да е най-голямата и превратна стъпка в живота й. Дори ТОЙ да е грешка. Съзнаваше, че е лудост, но не това я побъркваше.
... Спомни си, когато слезе от таксито и го видя. Хареса й, чувстваше се странно спокойна и сигурна с него. А го виждаше за първи път. Заведе я в някакво заведение, пиха текила, после джин ... разговорът с него протичаше толкова леко, разказваха си един на друг своите разочарования, копнежи, мечти и стремежи. Но и двамата знаеха, че има нещо повече от това, усещаха, че зад думите се крие желание, страст, копнеж ...
-ot utre sum otpuska, bebcho - й написа той
Отпуска? Това автоматично означаваше, че няма да го вижда в нета, няма да чете мейлите му сутрин рано с първото си кафе, няма да чува гласа му час преди да си тръгне от работа. Това беше техният непризнат обичай - винаги завършваха работния си ден с околочасов телефонен разговор и обещания за дълго писмо до утре. Когато отново щяха да се видят в нета. Беше се привързала към този странен вид връзка. Зареждаше я. А сега той излизаше в отпуска ...
-shte mi lipsvash, naistina - само това успя да отговори. Но и двамата знаеха, че не е само това ...
... Бяха правили любов в онази нощ. Бяха се отдали на изгарящото ги желание изцяло, без задръжки и обещания, заблуждавайки сами себе си, че всичко е просто секс, физическо разтоварване, флуиди. А когато се събуди на сутринта беше сама. Той си беше отишъл. Така и не разбра какво се случи. Не успя да надникне в сърцето му и да се опита да го разбере. Прибра се наранена, разочарована, с хиляди, останали без отговор, въпроси. Болеше я, сама не знаеше защо.
-i ti na men - dulgo vreme niama da me ima v neta :(
-imash nujda ot pochivka, bebe, umoren si ot tezi bezkraini kuponi i ot rabota
-da, iskam da se mahna ... iskam da vali ... iskam da te durja za ruka ... postoianno mislia za teb ... iskam da sum s teb - tova e
-zashto e tolkova slojno?
И тогава, преди година, тя си зададе този въпрос. Но тогава, разделени отново на километри разстояние, бяха възвърнали безгрижната си виртуална връзка, сякаш никога нищо не се беше случило. Рядко говореха по телефона, по-често си пишеха - всекидневни проблеми, клюки, случки. Но никога не заговориха за онази нощ и за собствените си терзания, а и двамата разбираха, че неизменно ще дойде денят, когато ако не един пред друг, ще трябва да дават обяснения пред самите себе си.
-naistina li go mislish? - написа му.
Не вярваше в истинността на неговите думи. Страхуваше се да не я боли отново, този път повече
-opitvam se da si izleia dushata, za Boga - отговори й почти ядно той - no moga da spra, ako iskash
-neee! Iskam da govorim za tova, ne iskam da go podminavame kato neshto neznachitelno i malko
-kakvo ima mejdu nas?
-ne znam ... magia, naprejenie, prikazka
-stranno e ...
... Преди малко повече от месец той се беше усмелил да заговори пръв за станалото между тях. Разказа й какво е за него тази случка, довери й страха си, призна й, че през цялото време не е спирал да мисли за нея, да мечтае да е с нея. След този разговор тя беше изпаднала в ужас - споделяше неговите чувства, но същевременно се страхуваше, че той може отново да я нарани. И така повече от месец се луташе в кошмара на собственото си раздвоение, затъвайки все по-силно и безизходно в желанието си да бъде с този мъж. От тогава всеки ден мечтаеха за море, светло бъдеще, любов. Надпреварваха се да си доказват колко си липсват, сякаш не бяха виртуални познати, а двама човека, разделени физически по независещи от тях причини, но обичащи се нежно ...
В този момент тя осъзна - този мъж означаваше много повече от лятна авантюра, много повече от закачка. Тя започваше да се влюбва в него. От тази мисъл не се почувства по-добре. Разбра, че ще пропътува разделящите ги километри за да се изправи срещу него, за да прочете отговорите на всички вълнуващи я въпроси в очите му, а не на монитора си. Една нощ, час, миг … тя трябваше да го види … and nothing else matters. Нямаше да се набърква в живота му. Нямаше да разваля изграденото му, съзнаваше, че това между тях е невъзможно, не само заради физическото разстояние. И не искаше да проваля живота му със собственото си присъствие. Щеше да го накара да повярва, че увлечението му към нея е просто каприз. Заболя я. Добре, че не можеше да види сълзите й в този момент.
-shte chakam da se vidim kato se vurna, bebcho - написа той
Да, щяха да се видят. Но за последен път. След това тя щеше да си тръгне тихо, без излишен шум и мелодрами. Без да създава бури в живота му. За да може той да продължи напред … без нея.