автор: mihala

Изведнъж зад тезгяха се подаде една малка ръчичка, а след нея и главичка.
Малкия Петьо гледаше към красиво наредените книжки, а очичките му светеха
Приемаше приказния свят на книжките с цялата си вътрешност и беше готов да
полети. Продавачката му се усмихна:
- Какво искаш детенце?
Това за нея беше един обикновен въпрос, но за детенцето голямо премеждие.
То се смути и руменина покри бузките му, но промълви едва чуто:
- Малко но... мама не ми дава.
То гледаше продавачката с широко отворени очи, а цялото му същество изразяваше скритата в него надежда. То очакваше... Да, то очакваше, но в този момент и продавачката не беше в състояние да направи този малък жест, за да го зарадва.
- Хайде, Петьо, че трябва да пазаруваме и баща ти ни чака.
Детското му сърчице се свиваше. Петьо погледна умоляващо към продавачката, но
за него оставаше един изход... Майка му го прегърна, а той посегна към очичките си, със свити в юмручета ръчички, за да изтрие появилите се сълзи.