автор: dedenze

Очите на старата жена бяха просълзени и тъжно гледаха през мен.
- Здравей бабо Дено,какво се е случило-попитах с надежда да е нещо
незначително.Тя живееше скромно и сама в гарсониера на четвъртия етаж.Имаше дъщеря Юлия, на гурбет в Америка и никой друг.Беше силна жена, сама се справяше в живота и никога не хленчеше.

- Седни ,ще ти разкажа,дано олекне.Преди два месеца в къщи ми позвъни едно момче.Каза,че се връща от Америка и познава Юлето.Та ,тя го помолила да ми се обади и да ми каже, че след две седмици си идва.Затова не праща нищо,ще се видим скоро.Била добре,спечелила пари и можело да ме вземе при себе си.Сърцето ми щеше да се пръсне от радост!Черпих го с кафе, бомбони, всичко каквото имах.
Той много бързаше и се оплака,че на аерогарата му откраднали портмонето.Сега не знаел, как да се прибере до Варна.Бях взела пенсийката ,имах 80 лева,
предложих му 40.Той благодари ,много учтиво и каза че ще ми ги върне до седмица,по пощата.Вместо парите да дойдат Юлето се обади.Никога не е пращала
при мен такъв човек.Можела да си дойде ,чак след година, две.Нахока ме, че съм
наивна и вярвам на всеки.Това е!
Нямах много пари, но и предложих: – Да ти дам някой лев ,скъпи лекарства купуваш а и храната за диабетици е скъпа.
- Благодаря момчето ми – каза баба Дена- не е до парите,малко глад ще е
полезен за диабета. Мъчно ми е ,че срещнах лош човек,който ме излъга.Излъга ме,
че Юлето си идва скоро.След година, две няма да се видим.Сега,не казвай нищо,не ме утешавай,пази се от лошите хора.