Тя се появи!
там на кръстопътя - нейния призрак се изтръгна от безжизненото и тяло.
Само преди минута пресичаше на светофара тръгнала беше към мола отсреща - с амбиции за пазар
От къде да предположи че един идиот с едно порше, каращ като за формула ще прекрати този план...
Как се стигна до там... опита се да си спомни...
Цяла какафония бе настанала - полицаите не бяха закъсняли.
Тълпа от народ се бе събрал над трупа и!
Шофьора на поршето се оправдаваше пред студенокръвните ченгета!
Тя седеше върху капака на поршето и наблюдаваше невидимо
сеира около свойта гибел.
Нейното тяло застинало в сън на място лежеше долу в изкривена поза в локва кръв... ударът бе счупил кръста и по никакъв начин това тяло не ставаше за нея вече!
Непоправимо повредено завинаги!
Мола отсреща вече не бе отзначение!
И сега? Целия план за пазар провален... и не само него ами от сега нататък цял живот умряла...
Но какво да се прави! такъв е живота... Поне на нея и бе вече лесно - бе свободна и нямаше грижи! Да му мисли онзи с поршето дето го чака затвор и евентуално лишаване от книжка! И тези всички люде втренчили се в нейното тяло като че не видяли друг път умрял!
Полицаите установиха че шофьора е виновен - карал е с 200 на зелен светофар - изред всички пешеходци там нейния късмет дошъл е само... ехх
"Защо ли точно аз и защо ли точно днес?" питаше се тихом тя...
Никой не чу я обаче. Продължиха да си оглеждат престъплението. Накрая покриха тялото и с бял чаршав и го вкараха в линейката...
На онзи му огледаха колата - кой и от къде бяга!
Накрая закопчаха му белезниците и айде в патрулката!
"Така ти се пада" викна му тя
"Не те чуват споко!" изведнъж проговори глас
обърна се тя и видя голяма черна фигура с коса точно зад нея!
"Време е" каза усмихнато фигурата и подаде ръка...