автор: angel_inev

минавам ли покрай ръб
неизменно си удрям по някое кокалче
събарям предмети всичко
е като че ли срещу мен хората
също ме вземат на подбив
развеян съм апатичен и глупав
нямам чувство за смях
посредствен във всичко
съм
студен
не мога да обичам
не мога да ударя
напълно безразличен
плах страхлив

но си има причина
една
мисъл ме тормози толкова
съм я повтарял че
не помня вече
за това и ще запиша:

не живея така
както
съм не това което
нещо
не беше както трябва