автор: Lisica

Преди да стане кучка тя си беше
порядъчно и слънчево момиче,
но в някакъв момент успешно
спря да мрази. После да обича.
Тя вече само наблюдаваше мъжете
с техните трагикомедии и драми,
но и лошите момчета, и поетите,
лудуваха и после тичаха...при мама.
И тя започна тихо да ги режисира,
да взима малко радост и да бяга,
но радостта й заприлича на умиране,
и ставаше й самотата все по-драга.
Когато бе сама, но само за минута,
преди да легне в празната постеля,
поглеждаше с очите на кошута
точно миг преди да я застрелят.