В този свят в който съм днес
все се лутам бездънен и празен.
Имам воля, имам и чест.
Имам сила за обич и мразене...
Не разбирам защо тук съм аз.
Бог навярно изпитва ме в нещо.
Всеки ден уж го моля със глас
и му паля във църквата свещи...
Той мълчи и ме гледа така
сякаш иска да стигна до края.
Този свят е фалшива врата
и защо я отключих не зная.
Искам онзи красивият свят
който вечер ме мами в съня ми.
Днес живея по-лошо от в Ад,
и теша се с измислени думи.
Казват карма е всичко това.
Ще търпя орисията тежка.
Животинска е мойта мечта
да живея съвсем по човешки.