автор: aivia

Не, че имам какво да кажа,
не, че се случва някъде -
просто листа ми е компания
в подранилата нощ.
Грамофонна игличка в главата ми
стърже по плоча, достигнала края.
Спреш ли ме утре,
ще кажа, че съм щастлива,
ако ме питаш.
Няма да лъжа
като го казвам наглас.
Но с листа е друго.
Не мога да му говоря искрено,
нито успявам да го излъжа.
Той все ме разбира еднакво -
цапам го със мастило.
И все пак,
ако бях правоъгълна,
можех да му бъда близначка.