Не знам какво направи с мен,
не знам дори и как се случи?
На твоята магия паднах в плен,
усещам се, ще има сълзи.
И от сърцето ми напират,
не искам да се случва,
опитвам си да се владея,
уви, тъй трудно е
и чувствам как изригват,
като вулкан отприщил се,
потичат те като река
и в сънищата мокрят
меката възглавница.
Страхувам се,
не искам да се случва
и питам се защо, защо отново,
в един момент, сърцето ми
ще е самотно...