 |  Не помня да съм плакала.
Морето винаги
отнема от парливото страдание,
бризът облизва и лекува раните,
утеха има в крясъка на чайките
и жаждата на пясъка доказва ми,
че аз така и не познавам жаждата.
Не помня да съм чакала.
Брегът единствено
умее да е целият очакване
и всеки път лъжливото докосване
на парцаливите ръце на пяната,
които никога не се завръщат същите,
го прави болен и превръща го в желание.
Не помня!
Минало и бъдеще
преплитат небесата си на мястото
където със отгледано търпение
морето ми помага да съм себе си,
да се завръщам към брега си, жадния,
във всяка песъчинка да се имам
и да лепя лицето си със слънцето.
Публикувано от alfa_c на 09.07.2009 @ 19:31:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 29
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Памет" | Вход | 35 коментара (90 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Памет
от Kirova на 20.08.2009 @ 22:02:08
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса, момиче! Думите удрят като камъни.
Поздрави! |
Re: Памет
от Ufff на 11.07.2009 @ 16:33:30
(Профил | Изпрати бележка) | Не помниш.;)
Лековитото море
е всмукало солта, прибрало е сълзите.
След него идва бриз - да "подкове"
на раните пенливото събитие.
Ще прегреши единствено брегът,
когато се изрони с нетърпение.
В несъщата вода ще жаждат път
ръце и стъпки, и лица.
Небе в забвение.
|
Re: Памет
от rajsun на 11.07.2009 @ 17:17:29
(Профил | Изпрати бележка) | !
(заядливи забележки - на лични)))
Бъди! |
Re: Памет
от Dimi на 27.07.2009 @ 20:40:51
(Профил | Изпрати бележка) | | А аз се чудех защо толкова приличаш на слънце! Слънчева русалка си ти! Здравей! |
Re: Памет
от Ray (bdoych@abv.bg) на 20.07.2009 @ 18:28:32
(Профил | Изпрати бележка) | И мен ме грабна, особено поантата! И отгледаното търпение! :)
Поздрави, Марта! |
Re: Памет
от July_morning на 15.07.2009 @ 16:41:35
(Профил | Изпрати бележка) | Думите ти винаги докосват Марта!
Много добро - отново! |
Re: Памет
от ranbo_silek на 14.07.2009 @ 15:01:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубаво стихотворение но малко тъжно.Дай го малко по весело. |
Re: Памет
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 14.07.2009 @ 14:50:48
(Профил | Изпрати бележка) | "Морето винаги
отнема от парливото страдание,
бризът облизва и лекува раните,
утеха има в крясъка на чайките"
Хубаво написано и ...вярно!
Весело лято, Мартичка!
|
Re: Памет
от doktora на 12.07.2009 @ 23:41:38
(Профил | Изпрати бележка) | Не помня да съм плакал...
защото живея на брега до морето, Марта:)))
Прочетох...няколко пъти...прегледах коментарите...мен ме няма, а всичките ми любими приятели са при теб...
и казвам си: от водката трябва да е, но не е...))))))))
Не помня!
Минало и бъдеще
преплитат небесата си на мястото,
където със отгледано търпение
морето ми помага да съм себе си.
Е, мила, ти си!!!
|
Re: Памет
от regina на 11.07.2009 @ 12:07:46
(Профил | Изпрати бележка) | тъжна, тъжна Мартичка
нарисувала е картичка
на морето
където
всеки от нас се усеща щастлив
ронлив
и по-малко сив...
:) |
Re: Памет
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.07.2009 @ 07:30:17
(Профил | Изпрати бележка) | "И жаждата на пясъка доказва ми,
че аз така и не познавам жаждата !!!!!!!!
...морето ми помага да съм себе си !!!!!!!!
...и да лепя лицето си със слънцето !!!!!!!!
Поздрави! |
Re: Памет
от gitchka_gramatikova на 10.07.2009 @ 00:07:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Още по-лятно и зажадняло ми стана, поздрави, Марте! :) |
Re: Памет
от joy_angels на 09.07.2009 @ 20:46:59
(Профил | Изпрати бележка) | Празник ми е като се появиш, Мартичка!
Пясък и слънце за душата ти, и - бряг!
Поздравления :))) |
Re: Памет
от miglena на 09.07.2009 @ 20:25:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | !!!! ИСКАМ И АЗ ТАКА :)))))
толкова хубаво и изконно си го казала, Мартичка, че сякаш душата ми го запя ....
тук напоследък морето е в небето и се излива оттам ежедневно върху ни, стават езерца по улиците ...
разкопня ме, всяка клетка се превърна в детски устни, хем усмихнати, хем готови да се разплачат - искаааммм моренцеее и слънчеви лепенкиииии :)))))) |
Re: Памет
от mariq-desislava на 09.07.2009 @ 20:12:18
(Профил | Изпрати бележка) | не помня да съм раждала
ожаднели мълнии
всеки бряг предвижда падане
по ръцете на търпението
всяко минало провира се
под дрехите на идното
не помня да съм идвала
при теб, море - слънчева рана
измислена
ти ме помниш
и събличаш и последната
ми риза
;) |
- Re: Памет от Marta на 09.07.2009 @ 20:16:58
- Re: Памет от Markoni55 на 13.04.2016 @ 16:51:38
Re: Памет
от Omaia на 09.07.2009 @ 19:46:58
(Профил | Изпрати бележка) | във всяка песъчинка да се имам
и да лепя лицето си със слънцето.
!!!
Слънчево - магнетична поанта.
Като теб, Марта! :) |
Re: Памет
от florans (florans_x@mail.bg) на 15.08.2009 @ 23:15:40
(Профил | Изпрати бележка) | Вълнуваща поетика!
Хубави образи!
Да ти е светло на душата в празничната вечер ... и не само!
Флоранс |
Re: Памет
от Narwal на 11.08.2009 @ 20:56:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Много красив стих! Аз почти цял живот съм прекарал в морето....и също не помня да съм плакал. Поздравления! |
Re: Памет
от dimension на 02.10.2009 @ 22:12:26
(Профил | Изпрати бележка) | Една жена, която каза колко сме малки и преходни пред световните сили и стихии, колко малка е нашата мъка, а как понякога мислим...
Браво, Марта! |
Re: Памет
от esennolisto на 02.12.2009 @ 21:39:11
(Профил | Изпрати бележка) | Извини ме, че едва сега прочетох.
Какъв човек трябва да си, за да пишеш така....много ме развалнува.
"морето ми помага да съм себе си,
да се завръщам към брега си, жадния,
във всяка песъчинка да се имам"- това е толкова истинско...!!!!!!!!!
" Морето винаги отнема от парливото страдание " ...мисля си, че мен ме е спасявало много пъти:) |
Re: Памет
от somebody на 21.02.2016 @ 21:50:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Твоето прекрасно море, бургаско момиче. Липсва ми живото му, развълнувано и шумящо тяло посред зима. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 552
ХуЛитери: 2
Всичко: 554
Онлайн сега:
