автор: sheherezada

Не ги разбирам, тези, мъжете.Всъщност, мисля, че все още не е станал мъж.И вие ще се съгласите с мен.Висок, изтънчен... не съвсем,
изнежен, да, малко и все пак със захапка, като на скорпион.Просто ме стрелва и се отдръпва встрани, наблюдавайки ме как се гърча
от отровата, впиваща се в тялото ми, като прохладна, лятна бира, стягаща и най-малките ми мускули и после бам.Ставам купчина
вдървеност, която не е нужна на никого, освен на червеите дълбоко забити в пръстта.
Може би, трябва просто да го премигна до следващият, така, все едно е нищо незначеща пионка във голямата ми игра на
"Ти гониш".Не е трудно да налапам въдицата по някого, трудното е след това.Много е важно да имам способността да се владея,
дори прикривам, докато не стигна до извода: "Този е лигльо, мамино синче, Ромео в 21 век, на кого е притрябвал по дяволите?"
и въпреки, да навляза в дълбоките, познати до болка, води, само че, този път главният герой е друг, прекалено умен, уж,
или може би просто човек, който умее да говори, има ораторски способности, знае какво да каже и как да го поднесе, като
вкусна пастичка, направо в устата.А аз, като овчица, да пърхам с миглички и да се гуша в него.Въпреки,
че това се оказа един от малобройните хора, с които мога да говоря на всякакви теми, без притеснение, гъгнене и неловкост.
Просто извадихме на показ мисленето си, макар и в пълна противоположност, опонираме си и никога не стигаме до изходна точка.
Всеки си знае неговото.И толкова.
Аз разбира се от своя страна, се прикривам, или прикривах, защото ме разконспирира още в самото начало, а ми го заяви преди
няколко дена.Какъв мръсник а?Нагло си играе със съзнанието и подсъзнанието ми, но разбира се, не му е известно най-важното,
нещата, които разбира за мен, са удостояние за очите и ума му, защото аз така желая, а не защото много разбира!Но, нали
трябва да се почувства велик.Всеки има нужда от своите пет минути слава.Аз му ги дадох, без да разбере.Но не с желание и не
от сърце, а от елементарна куртоязия.Бог ми е свидетел колко мразя дървените философи, но странното е, че когато той разтяга
локуми, не се дразня.Така де, кого ли залъгвам, мамка му.Изобщо не е странно, ама този път няма да призная пред себе си, че
за кой ли пореден път, пак, отново, аз попаднах в нечии очи, които огньове са непознати за мен.А и всъщност сушата никога
не ме е привличала, затова ми е толкова странно, че дори не се ядосвам на себе си.А фактите са си факти.