Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: StudioSD
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 517
ХуЛитери: 5
Всичко: 522

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: VladKo
:: Icy
:: pastirka
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаС връхчетата на лъчите
раздел: Приказки
автор: pc_indi

В Най- далечното време, когато Великият майстор изтъкал светлината в такъв размер, какъвто бил подходящ за земята, му останала една малка, златна и топла топчица, която нарекъл- Слънце. Колкото повече я въртял в ръцете си, толкова по- топла ставала, докато в един миг не могъл да я удържи и тя се търкулнала по небето....
Търкаляло се Слънце и се радвало на всичко, което се разкривало пред златните му очи- на цветята и тревите, планините и горите, на потоци и реки, на птиците и животните, на мушиците, и на хората... Обикаляло надлъж и шир небето и викало със златните си устни:
- Обичам вииии! Обичам ви тоооолкова многооо!!!...
И протягало топли ръце, снижавало се ниско към земята- искало му се да прегърне цялата тази пъстра и жива топчица и да я държи в прегръдките си! Но...колкото повече се снижавало и протягало ръце, толкова повече се свивала пъстрата топчица... Листата на дърветата обгаряли, цветята клюмвали омърлушени, птиците се криели сред клоните, животните и хората се отпускали тежки и унили, кожата им потъмнявала, а ноздрите им изпръхвали... Обичали го,но... никой не искал да го прегърне...И се криели от него...
Това много нагъжило Слънце и един ден се втурнало при Великия майстор:
- Ама защо е така, Майсторе?!- хлипало то- Защо всички се крият от мен и закриват с ръце очите си? Та аз обичам всички и всичко толлкова много!...
- Да, обичаш...- отвърнал Великият Майстор-... но обичта ти е твърде силна и изгаряща... Не можеш да прегърнеш земята! Това би означавало да я изпепелиш...
- Оооо... Не искам това!...- натъжило се още повече Слънце..
- Обичай и докосвай всичко само с връхчетата на лъчите и ще видиш как ще ти се радват и протягат към теб...- казал Майстора.
В това време, по небето се носела гвардията на тъмните облаци, съпроводена от Гръмотевица, която блъскала с тежка палка огромният си барабан, и от Светкавица, чийто ослепителен флаг плющял през небето...
Когато отминали, а сълзите на Слънце- дъждът, намалял и само ситни капчици се отцеждали от тежките мантии на облаците, Майсторът казал:
- Хайде... Излез сега и виж как всички те очакват...
Слънце се показало боязливо зад рамото на един облак и погледнало с едно оче към пъстрата топчица.
- Слънчице!!!- възкликнало сякаш в един глас всичко... Дърветата протягали чисти листа, цветята повдигали цветни венчелистчета, птиците се впускали във весели полети, животните се разхождали, тичали и танцували жизнерадостни, а хората протягали усмихнати лица и ръце към небето...
Протегнало внимателно лъчи Слънце и с връхчетата им докоснало всяко цветенце, всяко листенце, всяко носленце... И всяко цветенце, листенце и носленце се протягало за милувките на слънчевите лъчи...
Прав бил Майсторът-казало си Слънце- само с връхчетата на лъчите!...


Публикувано от hixxtam на 09.07.2009 @ 04:42:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 16:09:11 часа

добави твой текст
"С връхчетата на лъчите" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: С връхчетата на лъчите
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 12.07.2009 @ 07:01:58
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Поучително!

Докато четем приказки - все още е живо детето в нас и все още има надежда.
Поздрав!


Re: С връхчетата на лъчите
от radi_radev19441944 на 09.07.2009 @ 21:23:14
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Яааа! Каква хубава приказчица.


Re: С връхчетата на лъчите
от miglena на 09.07.2009 @ 12:41:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
!!!! Приказнице мъдра, благословени са словата ти {}{}{}

толкова истина, така прелесно изречена ... през цялото време в съзнанието ми звучеше един рефрен на Кастанеда - магьосникът докосва всичко много внимателно, не наранява нито другите, нито себе си ... а ние непрекъснато //се// /само/нараняваме ....

ще си повтарям твоята приказка като мантра - и с обич, разбира се :))))


Re: С връхчетата на лъчите
от mariq-desislava на 09.07.2009 @ 12:07:27
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги, когато чета твоя приказка, Инди, ми се отварят всички сетива и ми става едно леко, леко. Знам, че ще разбереш!;)