автор: jandra

...
Точно една стъпка ... Мадлен
Стоеше до мен
разтворила рокля случайно
без да мигне с очи
без да диша дори...
Твърда и строга до нея
жена ме изгледа с насмешка
И как само исках да потъна вместо да стоя опулен
и с потни ръце
Дори забравих колко далече е селото
Така я срещнах
и повече не я видях никога....

някъде четох стих
за любов

как я търсел
мечтател
с очила
и меки ръце,

пишеше за жена, с име Мадлен
"Не ме напускай"

дали е била онази малка девойка
като бронзов герой

която така безразлично
беше разголила крака си
без да знае това
така прелестно без да знае...

Или аз съм единственият, който я е виждал...