автор: merkator

Част II

Първо видя лодката, неговата лодка! Помисли си, че сърцето му трепна, но нямаше сърце! Беше просната с кила на горе на самият пясък, цялата обрасла с водорасли, миди и морски таралежи. Не беше успял да я почисти преди началото на сезона. Лежеше сякаш е мъртва. “Значи все пак не беше потънала, значи може би са намерили и тялото ми!”. Клаф се мъчеше да подреди събитията около смъртта си, но мисълта, че ще види собственото си лице го отврати и шокира. Все се надяваше, че раците са свършили своята работа на "чистачи" из дълбините на морето.
- Да, Клаф! Намериха те. Ти не се удави,а лодката удари главата ти. Когато на другият ден дойдоха за теб, тялото ти плуваше до нея. - сега се чуваше само един глас, този на Придружителя. Клаф видя нещо като невидима мъгла или по- скоро като вълни във въздуха.

- И аз ли съм като теб? Никой не може да ни види, нали?! - вече бяха на пустият бряг до обърнатото корито...неговият убиец.

- Така е, ти нямаш вече сянка, ти си сълзите в очите на близките ти! – Клаф вече искрено съжаляваше за задължителното си участие в тази Церемония. Винаги беше избягвал обществени изяви, семейни или приятелски събирания. Не че е самотник или дръпнат по природа, но бягаше от навалицата, от глъчката и от досадните, безсмислени дърдорения с познати и непознати, прекалено общителни нахалници! Особено след като навърши четиридесет години. Предпочиташе да прекара една вечер с Ремарк или Хемингуей, от колкото в кръчмата край пристанището. Е, на младини нещата стояха по съвсем различен начин. Всичко с времето си, казваше той на пийналите рибари и се прибираше при жена си за вечеря. Дори и когато очакваше добър улов, не взимаше помощник на лодката. Убиваше се от работа с тежките мрежи, но беше спокоен и доволен, че няма на кой да го дразни с тъпи въпроси или неловки подмятания!

- Първа е майка ти...първа е тази, която ти даде първият живот! – ангелът говореше с мек, нереален, но настойчиво и някак с нетърпение – Клаф, ето я там на кея! Виждаш ли, жената с белия щал, седи точно на пейката, пред която закотвяше лодката! Трябва да я утешиш Клаф, трябва да стигнеш сърцето й, да го погалиш и да й дадеш покой, да я освободиш от себе си!

- Но аз не знам как?! – ако имаше тяло рибарят щеше да се изпоти от напрежение! Ставаше все по- напечено и тази игра на недомлъвки и гатанки го изнервяше. Не може ли просто да продължи на Там и да получи покоя, който се полагаше на един мъртъв рибар?!

- Не Клаф, не можеш да тръгнеш по Пътя без Прощалната Церемония! Сега всичко е само чувства и усещания, сега ще се научиш да докосваш с душата си, сега ще се научиш да общуваш истински! Земният ти път те е направил сляп и глух, безчувствен и студен! Идва твоето пробуждане, идва твоето проглеждане за истинските блага на вторият ти живот!

Клаф отново усети полъх на спокойствие и сигурност. Безвремието се върна и лек и свободен от ненужни терзания и предразсъдъци, той полетя към майка си.

Жената седеше с подпухнали очи на пристана и белият шал се вееше нежно, подхванат от вечерният бриз. Сърцето й се бе свило. Рибарят виждаше мъката която струеше от майка му. Виждаше ореол от безкрайна болка и щом се приближи, тя го оплете сякаш беше мрежа. Той се обърка от силата на стихията и тогава потокът от чувства започна да попива в него. Превърна се в “черна дупка” за болката и майка му вдигна изненадана поглед към небето. На лицето и се появи плаха усмивка. Разбираше, че нещо й се случва, че сърцето и се отпуска в отмора и душата й сещаше Божието присъствие!

“Клаф!” – прошепна жената. Този път сълзите бяха от радост и облекчение. Тя вече знаеше, че със сина й всичко е наред. Знаеше, че за него има кой да се грижи. Прекръсти се, стана и се отправи към дома си.

А Клаф беше истински щастлив. Чувстваше се като лечител, като шаман, който носеше дарове от небето за страдащите и безутешните. Сега вече знаеше какво да прави, как да изцелява болката и да носи покой в душите на близките си. Рибарят видя как новият живот идва, очаква го и пътят му се стори лесен и покрит с гробовете на съмненията му.

Обърна се към селото и полетя към жена си и децата си. От ангела нямаше и следа.