автор: Ju

Две момичета се отделиха от пъстрата, жужаща групичка в двора на колежа и се отправиха към освободилата се отдалечена пейка до оградата. Първият учебен ден бе необичайно мек и слънчев за претенциозното английско време по това време на годината.
Приятелките бяха нетърпеливи да обсъдят горещата тема – нова ученичка в класа.
- Наистина не разбирам какво й е толкова красивото. Ти намираш ли я за хубава. – попита русата с равна интонация, показателна за собственото й мнение. Седна, кръстосвайки крака, приглади полата си и попипа леко с длани коса. Всичко това бе извършено машинално и несъзнателно - следствие от многократни повторения.
- Нищо особено, но като гледам мъжката част е на друго мнение. Наобиколили са я, как се казваше, като мухи на мед - отвърна брюнетката. Сядайки, съблече шлифера си и го остави на пейката под себе си.
- Хм, държи се малко леко, не мислиш ли? Четох в едно списание, че по- свободното женско поведение всъщност отблъсква мъжете. На мода отново били скромните и целомъдрени момичета. Погледни я само как се смее и кокетничи! Толкова е … ретро! - обобщи наблюдението си тя със завъртане на очите и се облегна назад. Приятелката й се усмихна без да открива зъбите си и също забели поглед. С изключение на тези недоловими за околните мимики, двете не жестикулираха с ръце, докато говореха.
- Имам идея - да си купим някое мъжко списание, ей така за забавление, да видим какво пишат мъжете за нас. – предложи момичето с по-тъмната коса.
- Откъде ти хрумна! Всеизвестно е, че мъжете не знаят нищо за жените. Виж колко примитивно се държат. А освен това – русата се огледа с минимално завъртане на главата – в техните списания има неприлични снимки и илюстрации. Знам го от братовчедка ми.
- Е, и ти не си светица. Лятото с онова момче нали…
- Шшт! Луда ли си? Я погледни наляво да няма някой там. Пазачът вътре ли е?
- Няма го. – отвърна тъмнокосата изпълнявайки заръката. Ръцете й почиваха спокойна в скута, необезпокоявани от думите.
Пръстите на русата се заиграха с перленото й колие.
- Казах го на теб. Не е нужно всички да знаят. Така или иначе важното е какво се вижда отвън. – заключи тя, подсилвайки казаното с леко повдигане на раменете.
- Аз пък си мисля, че е точно обратното. Ето например новата – двете премериха с погледи отгоре до долу момичето, което в момента стоеше с гръб към тях и оживено говореше с група момчета. – може да се окаже свястна и в крайна сметка да станем приятелки.
- Невъзможно. – отсече русокосата. - Толкова ми е ясна. Как изглежда само. За каква се мисли с тези червени обувки. Дори не се е гримирала. Коя уважаваща себе си жена ще си позволи да излезе в такъв вид. – сякаш в отговор новото момиче разроши с пръсти дългата си свободно пусната коса.
- Някоя, която е над тези неща.
- Никой не е над тези неща, ако го твърди, значи лъже. А освен това си има правила.
- Какви правила?
- И ти ли започваш. Не се дръж като провинциалистка. Неписаните правила за поведение в обществото. Новата скоро ще си намери мястото.
Помълчаха за малко, но темата далеч не бе изчерпана.
- Дали е естествено червенокоса? Сякаш има лунички. – каза кестенявото момиче.
- Съмнявам се. Чула е каква слава се носи на червенокосите. Но това лесно ще се провери в съблекалнята след часа по плуване. Сещаш се какво имам предвид, нали? – русата тихо изхихика. Кокалчетата на притиснатите й една в друга длани побеляха.
- Мъжете обаче я харесаха веднага. Списанието ти май греши по въпроса за женското държание. – отвърна брюнетката.
Русата въздъхна и отново кръстоса крака.
- Там се говори за подсъзнателното влечение. Мъжете може привидно да харесват … фльорци, но да не забравяме какво искаме всички накрая.
- И то е?
- Да създадем семейство, разбира се. Новата няма скоро да се задоми. Не мога да си представя кой би я взел за съпруга. А и ти няма да се ожениш, ако продължаваш с това поведение. Не можеш просто да изтърсваш каквото ти дойде на ум.
- Кой казва! Такава съм си. Не мога … не искам да се променям. С теб просто сме много различни. Както и всички впрочем.
- Различни – друг път. Едни и същи сме. Нали и затова вече учим в смесени колежи. Равни сме.
- Нямах предвид мъжете и жените. Хората сме различни. – тъмнокосата сви крак под пейката и присви очи срещу слънцето.
- Не допускаш ли, че и мъжкото поведение може също да е престорено, продиктувано от разни компетентни съвети и остарели стереотипи. Като театъра, който нас ни учат да играем цял живот. – продължи тя.
- Категорично не, мъжете не са като нас.
- Нали преди малко бяхме еднакви.
Подминавайки последната реплика все едно не я е чула, русата каза:
- Съвсем обикновена ми изглежда. Не виждам нищо специално. Да се връщаме ли вътре, нещо ми захладня, а не съм си взела мантото.
- Виж, тя идва насам. – каза тъмнокосото момиче и леко се приведе напред.
- Сигурна ли си, че идва към нас? За бога, не я гледай! Говори ми нещо все едно не я забелязваме.
- Здравейте. – каза новата високо, в речта й се долавяше лек акцент.
Отблизо ясно си личеше, че е естествено червенокоса, и спор няма – много красива.