автор: anych

Не съм моделът от скулптор изваян,
погледи мъжки привличащ с магнит.
Аз съм земна. Красотата ми – има я
вътре в душата и порива скрит.

В себе си нося чистотата на извора,
в планините бликнал, кристален и свеж;
за сърцето ми ясен и лесен е изборът:
суета и безсрамие - достойнство и чест.

Вятъра гоня и вплитам в косите си,
да стане попътен за теб в твоя път;
звездите свалям и слагам в очите си,
с обич ги паля – за теб да горят.

Аз съм, която в знойното лято
под фенерите носеше в Стария град,
целувките спомняй си страстни под стряхата
в зимната нощ под валящия сняг...

Ела се опий от безкрайната нежност,
окрили се от моите воля и дух.
Любовта ми е цял океан и безбрежност,
съкровище нечие на острова пуст...